Автор: Полина Паунова, Медиапул
Изследване на неколониалните държави. Такова обяснение дадоха народните представители от “Атака“ Деница Гаджева и Илиян Тодоров за екскурзията си заедно с Волен Сидеров до Куба, докато парламентът обсъжда и приема Закона за държавния бюджет. Разбира се, всеки уважаващ себе си рисърч трябва да бъде подкрепен с известна доза емпирични данни – плаж под жаркото хаванско слънце, кубински ром и пури. Последните две ги няма на снимков материал, така че за тях можем само да предполагаме.
За пътуването пък очаквано са виновни медиите – показват само колониални държави, което, видите ли, принудило националистите не с какви да е, а с лични средства да се впуснат в изследване на кубинския модел.
Подобни „мисии“ предстоят и в Китай, Русия, Венецуела и Сирия. Оттам, очевидно българските националисти ще черпят „добри практики“. Така и така колегата им коалиционен партньор – Страхил Ангелов (БСП), вече обяви, че България трябва да си сътрудничи с Башар Асад.
Но да се съсредоточим над по-приятни дестинации. Не е ясно как точно са подредени антиколониалните пътешествия на „Атака“, но със сигурност за предпочитане е Венецуела. Развлеченията там са доста по-приятни отколкото предоставяното от колониална Белгия - сафари с тапи за шампанско. Плажовете на южноамериканската държава позволяват доста по-широка емпирика, отколкото разговор с някой руски мужик, при минус 20 градуса. Пък и какво точно срещу колониализма ще каже Москва?
Естествено, после самоотвержената Деница Гаджева ще похвали Сидеров за прекрасния външен вид за възрастта му и с присъщата реторика на „Атака“ ще сведе аргументите в защита на антиколониалното изследване, до: „Ма, какви плажове, бе?“.
Същата реплика може да се отнесе и към държавата.
Ма, каква държава, бе?
Държава, в която Деница Гаджева и Волен Сидеров минават за „национално отговорни“, защото крепят правителството на най-големия си, по техните думи, политически враг – ДПС. Вместо да минат просто за националисти, докато обясняват, че сирийските бежанци са канибали?
Ма, каква държава, бе?
Държава, в която някак незабелязано и по лични причини, заради високо напрежение шефката на ДКЕВР подава оставка, насред народолюбиви обещания на енергийния министър за „поредно поевтиняване на цената на тока“.
Ма, каква държава, бе?
Държава, в която опорните точки на властта представят протестиращите срещу нея като хора, които „не са съвсем наред с главата“.
Държава, чийто премиер половин година не успява да отговори на елементарен въпрос, съставен от една единствена дума: „Кой?“.
Държава, в която опозиционните депутати на ГЕРБ с мистични прокурорски обвързаности напускат парламентарната си група, защото едва след като пет години Бойко Борисов започваше всяко изречение с „Аз“, осъзнали, че той е недемократичен и авторитарен.
Държава, в която опозиция и управляващи се надпреварват да се обвиняват в мафиотизиране, а имената на реалните им бизнес поръчители и покровители остават неизговорени.
Държава, в която високопоставен парламентарист и зам.-председател на управляваща партия напуска по „лични причини“ политиката, а два дни по-късно го обвиняват в пране на пари. И единственият важен въпрос за всички се свежда до това: имало ли е теч на информация към него?
Държава, в която студентите искат оставката на правителството, а правителството от своя страна организира студентски награди, за да стимулира послушанието на контрависшистите.
Държава, в която, за да се преустанови порочната практика с поголовно подслушване, се отпускат два пъти повече пари за … подслушване.
Държава, в която външният министър във Facebook честити 9-ти септември, а забранява на служителите във МВнР да ползват социални мрежи.
Ма, каква е тая държава, бе?
Такава. В катарзис. Люшкаща се между една „местна“ диктатура и друга. И двете носещи едно и също мустакато лице. Държава, която досущ като Волен Сидеров, е готова да загърби колониализма в лицето на Европейския съюз и да потърси действащи модели … в Русия, Китай, Венецуела и Сирия.
И докато антиколониалният Сидеров е основен темел на настоящото управление, в Украйна хора се бият, за да получат шанс за европейски път. Вероятно колониален.
Ние пък, съвсем антиколониално, търсим всевъзможни начини да кривнем от него.
Днес Волен Сидеров пътува за Китай. След това, по думите на депутата Илиан Тодоров, лидерът на „Атака“ е планувал посещение на Венецуела. Местните там твърдят, че 80 на сто от тях са бедни, а останалите 20 на сто са избягали. Почти сме въвели техния държавен модел, липсват ни само калашниците.
Как така – каква държава, бе? Държава, която се крепи на гласа на Деница Гаджева.
*Репликата „Ма, какъв плаж, бе?“ принадлежи на народния представител от „Атака“ Деница Гаджева и е произнесена в отговор на въпрос бил ли е Волен Сидеров на плаж в Хавана, докато Народното събрание гласува Законът за държавния бюджет.
** Текстът е публикуван първо в Mediapool
