Слой подир слой и все не е ясно какво ще излезе накрая, смята един от лидерите на протестите Константин Павлов-Комитата
Noresharski.com препубликува част от интервюто на Анита Димитрова с Константин Павлов-Комитата от в-к Сега.
Константин Павлов-Комитата е роден през 1969 г. в Пловдив. Завършил е Първа английска гимназия в София и ТУ-София. Основател на интернет медийната група „Нет Инфо“, занимавал се е с уебдизайн и изработка на сайтове. От 2006 г. е блогър и активист. Доби широка популярност с проекта „Бойкометър“. Активно отразява настоящите антиправителствени протести с десетки хиляди снимки и стотици видеоклипове. Участник в „Протестна мрежа“.
- Какво постигна за шест месеца протестът срещу правителството на Орешарски? Провали ли се той, щом главната му цел „оставка“ си остава само лозунг?
- За съжаление главната цел - оставката на правителството и провеждането на предсрочни избори, не се състоя. Но ако говорим по-широко, ние очакваме да започне процес на пречистване на цялото общество, в който оставката е само началото. От тази гледна точка протестите все още не са успели. От друга - те успяха в някои по-дребни цели. Например оставката на Делян Пеевски. Имаше и известна корекция на безобразната кадрова политика на правителство от първите му дни. Благодарение на протеста някои от най-скандалните назначения не бяха направени. Други бяха; но все пак улицата изигра роля на коректив. Ще си позволя едно сравнение: преди двайсетина години в небето се виждаше една комета - Шумейкър-Леви, която много зрелищно прелетя и се приземи на Юпитер. Когато се сблъскаха кометата и голямата планета, светът научи много неща за атмосферата, за историята на тези планети, които стотици години преди това астрономите не знаеха. В този смисъл протестът има просветителна функция. Защото той освети най-тъмните ъгълчета на българското общество. Ние знаехме, че там нещо мърда, но винаги ни е било страх или просто ни е мързяло да надникнем и да разровим. Показа ни, че има скелети в гардероба, от които трябва да се отървем. Всичко това е за добро. Извлякохме някои поуки; гражданското общество в България, което бе в известен смисъл апатично, атомизирано, хаотично, се консолидира, започнахме в по-голяма степен да формулираме общ интерес.
- Протестът започна с 10-20 хил. души, сега обичайно на площада сте около 200. Къде е общият интерес?
- Не са толкова тъжни нещата. Всички хора, които излизаха през последните месеци, а сега са вкъщи, не са променили отношението си към управляващите към по-добро - показват го и социологически проучвания от последните дни. Това, което по-скоро си казват, е: тия шествия май не са начинът да съборим правителството, трябва друго да се направи. Шест месеца са изключително много време в личното разписание на един човек. Хората смятат, че тази инвестиция на време и усилия не е твърде ефикасна и може би очакват протестът да формулира някаква нова форма на борба. Такива средства съществуват, през 1997-а например имаше форми, които сега не бяха използвани - блокиране на пътища, национална стачка, стачка на градския транспорт… Но е важно да се разбере една разлика: 1990 и 1997 бяха години на жестока икономическа криза. Когато доходите ти паднат, изгубиш работата си, животът стане непоносим, това е много силен мотиватор да излезеш на улицата. Не искам да бъда разбран превратно - и сега хората масово не живеят така, че да са доволни; има групи от обществото, които силно страдат; но все пак в момента проблемът не опира в базовото физическо оцеляване, а има по-скоро морални измерения. Тук ми се иска някак хората да виждат връзката между лошата политика и тяхното лично благоденствие. За съжаление тази част на общественото мислене в България не е особено добре развита…
- Мисленето на гражданското участие в политиката като по-често от веднъж на 4 години.
- Точно така. Често се казва „дайте шанс на управляващите, те са избрани с избори, по демократичен път“, а ние питаме „добре, за кое да им дадем шанс - да продължат да крадат ли?“.
- Поради популизъм или страх предишното правителство хвърли оставката си буквално след два дни и половина улично напрежение. Това се оказа доста по-дебелокожо, а чуваемостта на гласовете от улицата - доста ниска.
- Все пак ги чува. Залозите бяха вдигнати много високо. На всеки нов ход на протестиращите правителството реагираше: „Абе сега ще направим това, пък да видим вие какво ще направите.“ Под вдигане на залозите какво имам предвид? Тези, които участват в правителството, бяха изправени пред множество избори - властта ли да изберат, или бъдещето си, или европейската си кариера, или обществения престиж, или нещо друго. И те във всички случаи избраха властта. Незаконните заграждения, с които е блокиран центърът на София - като един военен лагер, в чийто център е парламентът; пазенето на правителството от собствените му граждани; това, че премиер-министърът не може да отиде нормално на едно събитие, без да бъде освиркан - всичко това е вдигане на залога до такива висини, че аз не знам дали тези хора няма да опитат по някакъв начин със сила да останат на власт, защото те се лишиха от политическо бъдеще.
От тази гледна точка те подложиха на удар цялата тъкан на обществото. Как функционира една нормална демокрация? Има политически партии и те са бушоните на демокрацията. Качва се партията на власт, тя се похабява, изразходва доверието си, хората вече не я харесват, слиза от власт, регенерира по някакъв начин, други се качват… Сегашните какво направиха? Те се качиха на власт, видяха, че хората не ги харесват, и вместо да си тръгнат, както е нормалният демократичен процес, подложиха на удар държавата. Започнаха да използват силови средства, така че цялото общество се нацепи от разделителни линии.
И по-лошо - изглежда, не разбират защо трябва да слязат от власт. Но това е също част от знанията, които придобихме. Видя се, че колкото и БСП да мимикрира, и въпреки че нейният председател е председател на ПЕС, тя не е модерна европейска лява партия, а един реликт от миналото, който по някаква незнайна причина е жив. Друго, което научихме - колкото и да се говореше, че досиетата нямат значение, че е минало време, поколенията са се превъртели, че вече тези тайни връзки в обществото не съществуват - се оказа, че някои от тези мрежи са живи и здрави, че те подменят целия политически дневен ред в обществото и на практика имаме правителство, за което не знаем кой му дърпа конците, кой седи отзад, всичко е слой подир слой. Имаме този Пеевски, който притежава 90% от вестниците в България, обаче той ли ги притежава, или майка му? А майка му, която е била държавен служител, откъде пък има толкова пари да ги притежава? Това е ефектът на матрьошката, която отваряш, отваряш и все не знаеш какво ще излезе накрая.
Очевидно обществото ни бавно се е разпадало през всичките тези години, губили са се хоризонталните връзки, апатията постепенно е унищожавала всяка политическа мисъл, разпадали са се общности, някои са заминавали, дошло е ново поколение, което не познава миналото и опита на предишните. Сега - като ученици на поправителна сесия - ще ни се наложи отново да изминем целия път.
- Каза „ни“ - сигурно визираш обществото, но каква е ролята на протестиращите във всичко това? Да очакваме ли от тези хора политическа кариера?
- Да, смятам, че част от тези хора ще се включат в бъдещия политически живот. Ако трябва да говоря за себе си, аз нямам планове за политическа кариера. Измежду протестиращите има най-различни идеи, няколко центъра на съпротива. Не ми се струва редно да правя изявления от името на всички - дето се вика, рибата е още в морето, а ние вече слагаме тигана да делим властта.
- Много от твоите съмишленици нямат широка обществена подкрепа. След активни медийни изяви някои от тях се сблъскаха с доста негативни реакции в обществото.
- Тук не мога да се съглася. Според мен израснаха нови обществени фигури, които застанаха във фокус. Част от тях имат потенциал да станат сериозни политически лидери в бъдеще. Искам да обърна внимание и върху „Ранобудните студенти“ - там също се появиха няколко фигури, от които съм приятно изненадан. Може би съм на години и съм в тази ситуация, в която не мога да видя нищо позитивно в младото поколение… шегувам се до известна степен, но бях изпаднал в едно настроение, което може би е масово срещано - о, боже, младите толкова имат да учат, толкова малко знаят за живота… Но се видя, че когато и те са поставени под това напрежение, когато ежедневно се изправят пред стратегически дилеми, някои от тях растат със завидни темпове и от тях също вероятно ще се получат добри политически лидери.
Цялото интервю може да прочетете в сайта на в-к Сега ТУК
