Юрий Йорданов*
Последният ден в календара е сякаш точката на една страница от новелата на живота ни. От онези броени от Господа странички, които ние „пишем“ през перодъжката на делата си, и „направлявани“, крепени от дланта на невидимия, Той. Онзи, на които се „гневим“, когато сме слаби и благославяме, когато сме силни. Господ, за който „подозираме“ цял живот, че ни дава сили и надежди и с Който разговаряме е душите си вечно, непрестанно, без умора докато дишаме. Осъзнато ли не - ние го правим цял живот.
След този „последен“ ден, за който всемирът не знае, че сме го натоварили с толкова много смисъл, животът продължава. Банално, протяжно или забързано, но продължава. Един ден, който е затрупан от спомените, надеждите, покрусите и бляновете не едни други 364 дни. Един анонимен ден, които ние товарим всяка година с роля, която Времето не подозира, че му отдаваме.
Годината със „серийния“ номер 2013 бе една от малкото години в живота ни на хора и човеци, която не се побира в рамките на простите обяснения и леките думи. Това бе една година, в която чувствата изскочина от скриновете, таваните и мазетата на душите ни и отново ни върнаха усещането за живота като стихия, обич, омрази, надежди, прошки и вяра, много вяра.
Тръгва си една година, в която Словото седна на своето единствено вярно място, своя трон в душите ни, и не напусна мястото си 365 дни, в които всички ние говорихме, колкото десетилетия назад не бяхме го сторвали. От мълчаливо и подплашено животичнче, скрило се в нас, то изскочи и ни облада. Превзе ни и не ни пусна, давайки свободата, която душите търсят и намират през думите!
Изминалата година бе необикновена за всички нас. Където и да бяхме, каквото и да правихме, ние, Българите, говорихме и споделяхме, споряхме и се примирявахме. Които и да бяхме, каквито и да бяхме - ние възкръсвахме за себе си.
Нашето колективно „възкресение“ като хора започна. Неочaквано, неподозирано, връхлетяло, освободило ни. И както е видно - това е само началото на един път, който без значение името - Кръстен, път към себе си, път към другите и пътуване към Агората на страната ни е едно пътуване след което никой и нищо нямат да бъдат същите. Едно пътуване, което започна като искрена изненада за самите нас ще продължи и ще ни води към една желана, страшна, копняна и мразена дума, значеща всичко това заедно и наричана кратко Промяна.
Промяната започна и като всеки разрушаващ се бент и отиващо си минало, не всичко бе градеж за очите и душите, напротив. Само мъдростта на волята и търпението, смирението и надеждата могат да ни дадат сили в такива времена, когато помпозните думи и лъжата си тръгват трудно и безславно, посрамени и унижени от Истината и Надеждата.
2013 свършва за календара, за да се „роди“ новата 2014. Извървяният път от всеки от нас става все по-видим и надеждите все по-силни. Зад декларативността на тези кратки думи всеки от нас събра в шепите на душата си хиляди спомени, които хранят вярата ни в случилото се Чудо.
Защото в 2013 за първи път ние колективно прозряхме за силата на обединението на волите. За малката ни сила, която се умножава хилядократно и става енергия за Промяна, дори когато плачем в себе си.
Някъде, между много мъдрости казани от хилядите поколения хора и стотиците цивилизации живяли на земята се е родила сентенцията „всеки дълъг път започва с една, първа крачка“ Казват, че била Китайска.
2013 бе първата крачка на Промяната! На осъзната днес, осмислена крачка на преместване на злото, покварата и слабостта от Доброто, Надеждата и смирението. Годината-крачка, в която егоизмът бе посрамен и назован публично отново за грях.
Светът се повтаря, но иманно през тази година ние колективно научихме нещо повече за смисъла на Живота, който е преди всичко пътуване към Промяната като пътуване към самите себе си. Така както е било преди хилядолетия и столетия. Така като е било винаги.
Най-важната, най-четената и най-ценната за всеки от нас е книгата на нашата душа и нейния досегашен живот. В океана на спомените ни има от всичко. Там го има всичко онова ценно, за което говорят „големите“ книги. Дано Вярата ни и Господ ни помогнат на „прочетем“ себе си честно и мъдро, „пишейки“ следващата страница от своята лична новела, наречена живот.
Прозренията ни чакат, пътешествието продължава. Пътят към нас самите, към другите и към вярата ни в Доброто ни чака! Ние възръснахме и възкръсваме! Ние пътуваме.
Прозренията, които ние събрахме през стотиците лица на хора, които срещнахме, хилядите мисли с надежда, които умовете ни и очите ни усетиха и видяха.
2014 - пътуването към Промяната продължава! Да си пожелаем лек път!
* Статията е публикувана първо в блога на автора във фейсбук
