Noresharski.com препубликува анализа на Десислава Николова от 19 юли 2013, публикуван на страницата на Институт за пазарна икономика във връзка с актуализацията на бюджета.
Преди дни Министерството на финансите публикува готвените промени в закона за бюджета за 2013 г. и мотивите към тях. От двата документа се вижда, че с актуализацията на бюджета прогнозният дефицит ще се увеличи от 1,4% до 2% от БВП, което с лека ръка ще обърне тренда на свиване на негативния баланс от „свръхдефицит” (по европейските дефиниции) през 2009 г. (4,3%) до 0,8% през 2012 г.
След поредица от противоречиви изказвания на Премиера Орешарски и министъра на финансите Петър Чобанов, в които нуждата от актуализация се аргументираше с различни цифри и изобилие от „проблеми” в приходната и разходната част, публикуваният законопроект и мотивите към него показват следното:
1/ Промените се правят както заради очакването неизпълнение на приходите, така и заради идентифицирани от МФ нужди за допълнителни разходи. Мотивите зад промените, обаче, са изключително неубедителни или представляват откровени неистини.
2/ От мотивите разбираме, че при приходите се очаква неизпълнение с 293 млн. лева, изцяло заради по-ниски очаквания за данъчните приходи (с 555 млн. лева по-малко). Въпреки заложени по-високи постъпления при неданъчните приходи и заявена решителност да се бори контрабандата и измамите с ДДС, МФ е изчислило по-ниски от заложените в закона приходи с близо 300 млн. лева.
Въпросът с приходите е откъде идва този песимизъм. Данните за бюджетното изпълнение до месец май по никакъв начин не говорят за очаквано неизпълнение на приходите – напротив, има ръст с над 7% при приходите и помощите за първите 5 месеца. Единственият данък, който бележи лек спад в събираемостта тази година, са акцизите, но там се наблюдава постепенно подобрение през последните месеци и ако тази тенденция се запази, може да се очаква изпълнение на заложените в закона приходи. При по-ефективни мерки за прекъсване на контрабандни канали и ДДС измами, очакваното неизпълнение на данъчните приходи би могло да бъде свито до минимум и да бъде компенсирано с преразглеждане и замразяване на някои разходи с по-нисък приоритет.
3/ Най-голямата въпросителна се поражда от актуализацията на разходната част. Това, което виждаме там, е промяна само в едно единствено перо, а именно – „Резерв за непредвидени и неотложни разходи”. Там, в подперото „за структурни реформи и допълнителни фискални мерки” са заложени допълнителни разходи за 200 млн. и 400 хил. лева. Ето ги и неизбежните въпроси около тази актуализация на разходите:
Защо, при положение че в мотивите са разписани конкретни нужди от увеличаване на разходите, всички допълнителни разходи са разписани в това перо? Видно е, че 40 млн. нови разходи са предвидени за социални плащания за гражданите, а 160 млн. – за „разплащане с бизнеса”.
Защо в такъв случай тези допълнителни разходи не са разписани в разходните пера в бюджета, за които се отнасят, а са добавени към резерва за непредвидени и неотложни разходи? Тази липса на конкретика при разписването на новите разходи автоматично навежда на мисълта, че изложените мотиви за допълнителни разходи не включват всички допълнителни разходи и правителството би искало да си остави свободата да харчи част от тези допълнителни средства по свое усмотрение.
Липсата на конкретика се вижда и в самите мотиви зад допълнителните 160 млн. лева за разплащане с бизнеса и 40 млн. лева за социална подкрепа. Вижда се, че зад гръмкото обещание за „разплащане с бизнеса” всъщност стои един доста селективен подход за изчистване на задължения само на силовите министерства. Освен това там попадат и „инвестиции по бюджета на Министерство на здравеопазването” и „средства за земеделските производители”, които очевидно нямат нищо общо със заявения приоритет за разплащане с бизнеса. Липсата на каквито и да е било числа за всяка от тези нужди (задължения на силовите министерства, средства за земеделци и инвестиции на МЗ) също правят тези допълнителни разходи трудно защитими.
При допълнителните 40 млн. лева, обединени под ангажимента за „подкрепа за гражданите”, са цитирани недостатъчни средства за интеграционни добавки за хората с увреждания. Този аргумент също не е убедителен, при положение, че бюджетът на програмата „Интеграция на хората с увреждания“ на МТСП за 2013 г. е по-голям в сравнение с предходната година, т.е. трудно може да се говори за недофинансиране.
4/ Другият голям въпрос е защо при положение, че дефицитът се увеличава с 493 млн. лева, таванът за новоемитиран дълг се вдига с 1 млрд. лева. Този двойно по-висок таван, аргументиран с нуждата от по-голям комфорт и гъвкавост за финансиране на дефицита, е притеснителен заради възможността от още по-голямо раздуване на дупката в бюджета, която се дава по този начин. Другото възможно обяснение е, че се планират някакви разходи „под черта” (примерно посредством финансиране от фискалния резерв, което да бъде покрито с нов дълг), които няма да се видят в разходите, а ще се отразят единствено на фондовете във фискалния резерв.
Като цяло, нуждата от актуализация на бюджета за 2013 не е аргументирана убедително и поражда изключително много съмнения за това как и за какво точно ще бъдат харчени допълнителните 200 млн. лева. Относително малките числа, с които се променят както приходната, така и разходната част на бюджета, навеждат на мисълта, че тази ревизия можеше да бъде избегната при добра воля от страна на управляващите. Мерки за увеличаване на събираемостта на приходите и отлагане на някои разходи с по-нисък приоритет най-вероятно щяха да бъдат достатъчни тя да се избегне. Актуализацията за съжаление показва, че правителството предпочита да поеме по лесния път на увеличаване на дефицита и емитиране на дълг. А този път никога не води до богатство и просперитет за страните, които поемат по него.
