Йордан Цалов*
Той пътува из Европа и света. Там спи у приятели и закача сервитьорки като ги замеря с тапи. Занимавал се е с журналистика, после решава да стане политик. За изборите лъже своите избиратели като им обещава непостижими неща. Прави се, че страда за българския народ и сиромашията като същевременно пуши пури в луксозни заведения. Всички, които се опитват да го критикуват, ги обвинява, че манипулират. Същевременно, той всеки ден изкривява истина. Затънал в пороци пред публиката е ревностен християнин, а по света и у нас гордо се бие в гърдите и крещи „Булгар, булгар!“
Кой е това? Ако сте в гимназията и се готвите за матурата по Български език, то без особени усилия на този въпрос ще отговорите с Бай Ганьо – образ заимстващ множество черти от българския характер, с който Алеко Константинов описва културния, обществения и политическия живот в страната.
Е, 120 години след като за пръв път е издадена книгата с приключенията на Бай Ганьо днес можем да се похвалим, че в България все още има един българин, който напълно покрива всички изисквания за Алековия герой. Не само това, но и този българин може да сподели същите приключения, а едно телевизионно интервю с него е равносилно на прочитането на един разказ от книгата Бай Ганьо. От подобно интервю могат да се изведат същите поуки – за това как се лъже, как наглостта побеждава над фактите, как корупцията се обръща на геройски подвизи, как „обарването“ на статуи е патриотизъм, а луксозните харчове – борба с колониализма.
Герой, патриот, журналист и политик, странстващ из света, се завръща в България, за да сподели своя опит с клетия народ. В Куба е видял прекрасна социална система, срещал се е с тамошните политици, разбрал е как да освободи бедния българин от сиромашията и колониалното робство. Преди това прекоси Европа, бори се с „дебеловратите чичковци“, които обиждат и крадат страдащия българин, искаше да му се извинят.
А в страната е готов на всичко, за да е в Парламента. Минималната заплата ще бъде 1000 лева, свещенната българска земя няма да се дава на злите западни робовладелци. Етническата партия, която е обвинявал за всички злини, причинени на българина, с радост я крепи в управление. За неговото безочие – граници няма.
Но той не само е взел злото на Бай Ганьо – взел е и чертите, на които толкова много се смеем и подиграваме. Крие се под маси, прави се на шут. Истерично подскача срещу всеки, който не е на неговото мнение и крещи „Извини се, бе!“. От комплекси постоянно парадира със своите мускули и сила, та дори предизборния му клип го представяше за боксьор.
Смешният злодей. На пръв поглед, точно като Бай Ганьо изглеждаше безобиден тарикат, на чийто истории се смееш, но в последствие разбираш, че неговите „тарикатлъци“ крепят това статукво, а неговите истории са нашата История.
Авторът е студент по право в Софийския университет и част от Ранобудните студенти
