Източник: Tlakata
Ходът на Станишев е неполитически, немотивиран, неинституционален. Това е първосигнален ход на отмъщение. Наказателна акция.
Големите политици не правят така, така правят съседите от панелката.
А Сергей каза, че водил преговорите между ПЕС и ЕНП. Наистина ли така водят преговори в Европа?!
Станишев се опита да разводни основната тема в обществения дебат, а тя е „Предсрочен вот“. Негово право е да тупка топката, докато му излезе европейския пасианс. Темата „задължително гласуване“ също не е толкова глупава, колкото си мислят някои. Лошото е друго.
С избора на тази тема в точно този момент, Сергей Станишев нанесе сериозен удар по собствения си политически авторитет и накърни достойнството на собствената си партия.
Защото първият закон на честната политическа борба гласи, че не може днес да браниш теза, срещу която вчера си се борил със зъби и нокти. Не може до вчера да твърдиш, че задължителното гласуване е „дървено желязо“, че това е противоконституционен акт, който сам си спрял с гласуване в НС, а днес да твърдиш, че е нормална практика.
Има нещо още по-лошо. С тази идея БСП протяга ръка към ГЕРБ, защото за реализирането на задължителното гласуване е необходимо конституционно мнозинство. На Балканите да търсиш подкрепа от основния политически съперник не е добра практика. ПЕС и ЕНП вероятно наистина ще се прегърнат, но това е възможно в Брюксел, не и в София. Подобна смяна на пистите превръща политиката в безпринципно занимание, в долнопробна история.
Този резил е на път да завлече всички участници в играта. Партията на Пеевски, срещу когото скандираха площадите, днес иска избори. Партията на Цветан Василев, иска коалиция с БСП, народна република и Сакскобургготски – еврокомисар. Борисов пък иска власт и е готов да прегърне всеки, който му я дава, независимо от цената.
Всъщност, всичко това е прекрасно. Още седмица – две и те ще се избият. Вероятно ще се стигне до избори. Може пък нещата да се подредят така, че да има задължително гласуване. За нас това е ок.
