Автор: Юрий Йорданов
В събота, след края на процесията от митинга на „великите“ (по Местан), след миналите под 10.000, а не „целените“ и отчетени чинно от МВР 70.000 поддръжници на Кликата зад Орешарски, на асфалта пред Университета остана да лежи един „(не)нагледен мат’риал“. Харесах си го. Сувенир…
Помолих един от пазещите ни полицай да ме пусне да отида да го взема от празното платно, на което стояха чашки от кафе, смачкани и тъпкани от краката на „подкрепящите“ бългаски трицвени хартиени знаменца и един плакат с образа на Орешарски. Самотен хартиен боклук…
Помоленият полицай попита началника си мога ли да взема този сувенир. Мъдрецът със звездичките на раменете, началникът, каза „не, не може“. Защо попитах. Отговорът бе (не)очаквано абсурден „чужда собственост е“. Попитах - на чистота ли е сувенирът? „Звездичките“ не отговориха.
Орешарски е чужда собственост и отиде при отпадъците, по волята на пазещите го, аз исках да го спася…
Погледнахме се, разменяйки поглед с редовия полицай. Разбрахме се.
