Автор: Самуил Петканов
Здравейте, драги читатели. Това е текст без увод, за окупацията без увод. Няма време за уводи, няма време и за встъпителни слова и припомняне.
От два дни неуспелите студенти започнаха да надигат глава срещу статуквото - обществено, политическо и социално. Да, неуспелите студенти. Тези, дето нямат илюзии, че с недовършено висше образование ще станат част от борда на директорите на пристанище Варна. Тези, които знаят, че биха стигнали до подобни позиции след много години на учене и бачкане. Или им се иска да е така. А им се иска и успехът у нас да не бъде връчван някак си по майчина линия. Тези, с обикновени разбирания за ред, за справедливост, за морал. Тези, които окупират това, което имат - бъдещето си. Бъдеще, което разчитат да имат чрез образованието си. Окупираха го, осъзнавайки, че инак то е окупирано от други.
Здравейте и вие, колеги студенти. Вие, които сте много повече. Вие, които се страхувате, че ако дойдете в окупираната аудитория или превземете някоя от свое име, някой ще ви изключи, ще ви накаже и ще стъжни живота ви. Разбираме ви, не си създавайте проблеми. Разбирам ви, идете на дискотека.
Здравейте и вие, представители на политическата класа. Вие, безнаказаните професионални политици, които мандат след мандат потъват в комфорта на безличието, на слагачеството и на лобисткия слугинаж. Е, приемете, че някой започна да изисква от вас да вършите работа, да се отчитате, да се обосновавате. И няма нужда веднъж на четири години да се правите на добри, това трябва да ви е ежедневие. Приемете го, за да не бъдете обречени да се вкопавате в собствената си жалост и власт, да се изнизвате през аварийни изходи и да разчитате на нелеп популизъм, за да запазите нелегитимната си власт. Време е за работа!
Здравейте всички, които не разбирате символиката. Очаквате революции, пенявите се пред телевизор и клавиатури. Казвате, че не се прави така, но не го правите инак. Защото винаги е ставало с мрънкане, нали? Смятате, че всяка борба е загубена и че няма смисъл… Здравейте най-вече вие, защото мечтата на неуспелите студенти е да ви оборят. Вие сте полезни, защото не позволявате излишна еуфория, и показвате, че справедливостта няма да възтържествува просто така - защото е красива, и всеки очаква тя да затанцува на националната ни сцена. Защото точно вие, дето скептично дюдюкате в ъгъла, ще видите, че мисията е възможна, и също ще окупирате някой символ на своето бъдеще. Или настояще. Ще се отнесете с уважение към него и ще го заемете за сигурна основа на идеите си. За една нормална България.
Здравей и ти, протестна София. Остани протестна, докато неуспелите започнат да успяват.
Текстът е публикуван първоначално в сайта Sofia Live
