(За морала на протеста и за голямият смисъл на двете)
Юрий Йорданов, протестиращ българин
Изписаха се думите, изрекоха се словата. След което - нищо ново не се чува. Само се вижда едно - протестът е жив - напук на баячки, социолози, мастити партийци и подгонили политическия си перчем „лидери“.
И протестът продължава. Делиха, слагаха етикети, граници чертаха, “синтезираха“ контри. „Произведоха“ събития, платиха, етикетираха. Срещат се с февруарски „избрани“. Делиха протести, събираха мъдреци, обосноваваха „социологически“, Защо това „Чудо“ няма да стане.
Идваха партии, „идваха ги партиите“, тръгваха си, „тръгваха ги“, обиждаха се, пак идваха, пак се обидиха. Тече смешна дискусия дали са платени тези идиоти - а ако да - с колко?
Лятото свърши. А „чудото“ не свършва. „Смешниците“ дето са 100 души (слушайте националните радиостанции и четете сводките на МВР) и в пъти повече там на Площада, са там всяка вечер. В дъжд и пек - извън времето и във времето.
И лицата се менят - но ги има постоянно. И нищо не казва дали четат интернет, гледат и четат медиите, които лъжат като никой друг. А хората идват или слушат своя вътрешен глас на дълг пред себе си, паметта на своите родители и бъдещето на децата си.
Филмовите и магнетофонни ленти в МВР свършиха, но протестът „произвежда“ образи за снимане и гласове за записване. Бюджет не остана.
Остана последният „валиден“ аргумент - малко са, малко сте.
Такъв няма - има го в мислите на тези, които мерят историята на килограм, а прочетените книги на тонове или вагони.
Някой може ли да каже колко са били хората, които са вдигнали Френската революция през 1789 ? Някой може ли да каже колко души са взели властта на руския цар под „патронажа“ на болшевиките през 1917?
Попитайте историците - смешни групи хора (по мерките на протагонистите на Орешарски). А още страдаме или споменаваме последиците на тези революции, които „прецизни“ историци наричат преврати. Столетия ги споменаваме и страдаме от последиците на някои.
А да се запитаме посдледно - какво е Деветосептемврийската „революция“ (1944) - преврат с „решаваща помощ“ или акция на шепа заговорници, подкрепяни от Москва и Сталин?
Да уточним - Протестът не е революция. Няма заговорници, няма „решаваща помощ“. Има Граждани, които си Искат Държавата! Протестът не е преврат.
Казано с други думи - броят няма никакво значение за историята. Състезанието при отстояването на морала и моралните каузи не се мери с брой хора. Мери се с дължината на протеста. А днес това са 100 дни.
Мери се с моралните трусове, които Протестът „организира“ на не-моралните управници. Мери се международния отзвук, който „пази“ Протеста от Пазителите на статуквото. Мери се в стотиците статии в световните медии, в които името България и думата протест са заедно.’
Та последно Протестът - презряният, мразеният, обичаният и “страхуващият“ е факт вече:
100 дни - словом сто дни - за съмняващите се или невярващите.
Помислете ! В историята ние сме влезли ! Въпреки че не бяхме „поканени“.
В историята не те канят! ТИ ВЛИЗАШ!
Сега въпросът е с какво ще излезем от Протеста!
ОТ НАС ЗАВИСИ! И ОТ МОРАЛА НИ!
ТОЗИ ДЕТО НЕ СЕ ПРЕКЪРШИ 100 ДНИ И ЩЕ НИ ПОМАГА ЗА СЛЕДВАЩИТЕ БИТКИ ЗА НАШАТА БЪЛГАРИЯ!
ДА СИ ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ!
