Представяте ли си да отидете на един връх в планината с приятели, да се облечете еднакво и да има само един цвят около вас, приятелите ви да са като вас, на над 65 - 70 години, да ви платят рейса, да пеете едни и същи песни вече 50 години, да ядете безплатни кебапчета, да е супер жега и да ви е кеф ? Ама голем кеф !
Да сте бедни вече повече от 23 години и винаги да ви е казвано, че работите вървят на добре ако слушате „шефовете“. И вие ги слушате 23 години.
Сега добавете - вождът ви е много млад спрямо вас, милионер, който се крие, че е богат. Води ви често на сбирките на други милионери, които също ви обичат, но не искат да са бедни като вас.
И все да ви е кеф! Ама голем кеф!
Междувременно шефът ви е станал голЕма клечка в Европа и там му казват социалист. Тук той ви казва другари и има предвид другари-комунисти. Шефът ви кани социалистите от Европа и ги гощава с шампанско и „тънки“ мезета, на вас ви „осигуряват“ „вечните“ кебапчета на тревата.
За всички тези години приятелите на шефа стават до един милионери, а вие все сте бедни, но обичате шефа и след 9 загубени избори.
Това шефът ви казва не е пикник, а митинг.
И за капак - татко му и приятелите на таткото на шефа са ви казвали същото докато порасне сина, за да го замести.
И все ви е кеф! Голем кеф!
Внуците ви живеят по земи, за които вие знаете, че има само лоши неща и не се връщат да ви видят.
Вие обичате България, обичате шефа, обичате жена му, четирите му деца за цял живот, а шефът ви обича един път годишно и ви „черпи с вечните кебапчета“.
И е жега, адска жега, и ви е кеф, адски кеф!
И сте приятели, защото „сте социалисти“ (както каза шефът).
