Процедурата по назначението на Владимир Писанчев за шеф на ДАНС не се различава по нищо от начина, по който Делян Пеевски оглави най-голямата силова структура в България. Това е една от констатациите на Европейската комисия, докладвани устно пред страните-членки от Евросъюза на 18 юли, съобщава сайтът „Съдебни репортажи”, позовавайки се на свои източници.
Освен че страната ни не си е взела поука от несполучливото назначение на Пеевски, заради което избухнаха протестите срещу кабинета „Орешарски”, от ЕК отбелязват липсата на ясни мотиви за преминаването на ГДБОП в ДАНС и определят подобна структурна промяна като противоречива.
Комисията е докладвала също, че работата на новия главен прокурор Сотир Цацаров ще се оценява по резултатите от шумните дела и най-вече през разследването за незаконното подслушване в СДОТО. Скандалът избухна след сигнал на лидера на БСП Сергей Станишев до прокуратурата, според който служителите на специализираната дирекция в МВР нерегламентирано са подслушвали политически противници на ГЕРБ, журналисти и банкери. След прокурорска проверка бе образувано досъдебно производство срещу няколко директора на СДОТО и шеф на отдел за престъпление по служба, а по-късно обвинения за допустителство бяха повдигнати и на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Междувременно въпросът с подслушването бе разгледан от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред на Европейския парламент (ЕП).
От ЕК са отбелязали също липсата на резултати в сферата на борбата с корупцията и организираната престъпност, а по отношение на корупцията по високите етажи на властта от комисията са констатирали, че разследванията са малко и още по-малко от тях влизат в съд. Според източници на „Съдебни репортажи” в сравнение с устно докладваното за България, констатациите за Румъния са били далеч по-позитивни. Критики към страната ни са отправили Франция, Германия, Австрия, Холандия и Финландия.
Наскоро посланиците на Германия и Франция в България – Матиас Хьопфнер и Филип Отие излязоха с обща позиция, в която се казва, че олигархичният модел на управление е несъвместим с европейските ценности. Двамата дипломати съобщават, че Германия и Франция, „както всички свои европейски партньори, наблюдават с изключително внимание настоящата криза в България, втората за по-малко от шест месеца: криза на доверие в начина на управление на страната, както показват протестите”. Властите реагираха остро срещу изказването на дипломатите, а протестиращите възприеха позицията на Хьопфнер и Отие като подкрепа към исканията им.
Непосредствено след устното докладване за постигнатото от страната ни от Европейската комисия отказаха подробности за обсъжданите теми, както и информация какви позиции са били изразени от експертите от страните-членки. Говорителят на Комисията Марк Грей отново припомни, че това е рутинна процедура, която комисията предприема на всеки шест месеца. “Това е не мини-доклад или междинен доклад. Процедурата не включваше разпространяване на някакви документи, и направената от Комисията устна презентация не съдържаше никакви политически оценки или препоръки. За България комисията представи на страните-членки информация за развитието на съдебната реформа и конкретно – за нейната независимост и отчетност. Представихме сведения и за борбата с организираната престъпност и корупцията, като отново искам да подчертая, че не сме коментирали политическата ситуация в България,” уточни говорителят на ЕК.
Преди дни при посещението си в България еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството и заместник-председател на Европейската комисия Вивиан Рединг заяви, че ЕК няма да спре мониторинга над страната ни. „Ще се отървете от механизма за сътрудничество и проверка, когато нещата в страната се наредят”, заяви Вивиан Рединг, цитирана от „Дневник”.
Еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството и заместник-председател на Европейската комисия заяви, че натискът чрез механизма, който следи за реформите в правосъдието и вътрешния ред, ще продължи, докато в България има честни институции и реформирана съдебна система. И допълни, че механизмът е инструмент за промяна, за помощ и съдействие, като България трябва също да свърши своята част от работата.
Официалният доклад на комисията се очаква в края на годината. Макар да няма официална връзка между констатациите по Механизма за сътрудничество и оценка и решението за присъединяване на страната ни към Шенген, негласно страните членки обвързват двата въпроса.
Оригиналния материал може да прочетете тук
