Автор: Веселин Ханджиев
Докато си правех ремонт на банята, ми обясниха как огледалата правели малкото помещение да изглежда просторно. Вярно е, че изглежда по-голямо, но в действителност не е! Понякога, след предпоследната студена биричка, ми се струва че напипвам студените, хлъзгави стени в социалните мрежи. Ето, например, преди изборите на 12 май 2013, 70%+ от приятелите ми във Фейсбук призоваваха да се гласува за партията, на която и аз симпатизирам. Разните онлайн анкети, из сайтовете които посещавам, даваха 50%+ за въпросната партия. Помните ли дискусиите под статиите във в. Дневник? Там преобладаваха предимно коментари в подкрепа на по-смислените политически сили. Ето как се оказа че аз, един изпечен циник, неусетно съм добил някакви сериозни очаквания за промяна в България. Знаем какво стана на изборите…
Нормално е човек да си подбира приятелите из социалните мрежи по някакви критерии (както и сайтовете които чете, анкетите в които участва, и т.н.). Например, сходни виждания за нещата от живота, общо бачкане, отношение към политиката и т.н. Уютният кръг на тези контакти идеално се описва като малка зала с огледала. Може да е малка, но се усеща огромна. Защото когато си вътре, точно както в случая с огледалата, чуваш предимно леко променената версия, на собствените си мнения. Умножено по броя хора! Въобще, цари тотално единомислие и измамна “хармония”. На всичкото отгоре, след началото на протестите, доста социални връзки се скъсаха. Разприятеляваха се колеги, познати от училище, и какво ли не. Един вид, социалните кръгове в обществото се изолираха един от друг, мостовете паднаха, и всичко е някак си по-задушевно и измамно по-уютно!
И тук идва Протестът с голямо “П”. С голямо, за да ги е яд синчетата на червената номенклатура! Само че, дали има шанс да постигнем нещо ако не излезем от банята? Тук не говоря просто за шествието по площадите. Защото и там сме пак същите, и пак нарцистично си общуваме. Онези, които искаме да свалим, отдавна ни чуха, но просто не искат да се съобразят. От друга страна е ясно, че във вселената, освен може би самата нея, няма затворени системи. Протестът или ще расте, или ще се свива, но няма да стои вечно в това си състояние. Голямата задача е да спрем да говорим сами на себе си, а да се обърнем към крайните квартали. Да се опитваме всячески да разширяваме протеста извън нашите “кръгчета”. Към малките градове, към селата. Абе, навсякъде другаде, но не и към огледалото от съмишленици, които реално мислят като нас и нямат нужда от поредния гаф на управляващите за да се ядосат.
Понякога се чудя, тия хора от 1997, как бе да му се не види, свалиха Виденов без Фейсбук? Дали не сме забравили нещо през тези години, а? Не, не отричам социалната мрежа въобще! Просто се чудя, има ли на света революция успешно завършила във Фейсбук? Чувал съм за такива дето са започвали във Фейсбук, но да са завършвали там? Успешно?? Хмм .. не мисля. А, и още нещо не съм чувал – човек да си промени сериозно мнението в Интернет … Няма такова чудо!
И последно, лидерите, политиците от опозицията, активните партийни членове и т.н … вие? Надявам си вие поне, да не сте в капана на ефекта на Банята?? За да не стане като на 12 май ??!
Наздраве!
***
Текстът е препубликуван от блога на автора frujin.com
