Follow the Yellow Brick Road, или ЧНГ на всички НЕПРАЗНУВАЩИ довечера!
Николай Николов, блогър (banitza.net)
Отминаващата 2013 година ще остане в историята, в истинската история на нашата държава. Според мен, ключовата фраза, обединяваща всичко, което ни се случи, е чувство за непоносимост.
В предишните новогодишни послания отправени тук, г-н Самуил Петканов и г-н Теодор Михайлов съчетаха своето чувство за непоносимост към старата-нова номенклатура, статуквото, некултурата с премерен сарказъм. Тези хора (дали г-н Орешарски или г-жа Манолова могат да се наречат така?), както се убедихме, можем единствено да осмеем.
Аз се обръщам към всеки един от вас, с когото споделям това чувство на непоносимост; с всеки един от вас, който е вън от дома си в тази държава; всеки един от вас, който забелязва не коледните украси по Цариградско Шосе, а безкрайните съпровождащи реклами (“Алфа, Телевизията на Истината”) напомнящи изкривената същност на тази дума – Истина.
Обръщам се към всеки от вас, който в новогодишната нощ не отива на жълтите павета да празнува, а да непразнува. Защото днес не е празник, а ден номер 200 от началото на протеста.
Обръщам се към вас с призив. Аз довечера, и утре, и вдругиден ще протестирам и съм убеден, че много от вас ще се присъединят. Това ме крепи, защото знам, че сме общост споделяща естетика и воля. Общност, за която тези павета са основата и ориентира на сформиращата се ценностна система и стремеж към свобода. Жълтите павета са коригиращия и кратък път обратно към Европа, към недирижираната ни демокрация, към дома ни. Пред нас са нашите родители, след нас - нашите деца и внуци, очакващи възможността да изживеят свободата, към която сме се насочили по пътя.
За това те (всички онези, които живеят тук с поносимост) загубиха; барикадираха се в така-нареченото Народно (чий народ?!) Събрание, около последните (финансови, силови, медийни) укрепления на тази непоносима власт, уплашени до смърт, без бъдеще, без живот. Тяхните деца и внуци няма да чакат тях на края на този преход. Жълтите павета не са за всеки.
Така че, довечера когато достигнете елегантната настилка в жълто, знайте че и аз съм тук с Вас, зад Вас и съвместно с Вас. Обединени. В нашето виждане за бъдещето и в нашето освобождаващо се чувство за непоносимост. Ясно е, че довечера ще викаме ОСТАВКА с цял глас за всички, в чужбина и извън София, които мислимо вървят по жълтите павета с нас.
Така че, скъпи приятели, искам да ви пожелая да се огледате наоколо и да припознаете себе си в хората около вас, във вашите съмишленици. Не сме сами!
Искам да ви пожелая да крепите малките клетки на лична свобода останали на вас и на вашите семейства, така че когато изминем пътя си, да можем заедно да изпитаме вкуса на истинската свобода. Искам да ви пожелая да сте търпеливи, защото се борим с невиждано зло. Зло, което ще бъде преодоляно, защото имаме цел и ориентация.
Обръщам се към вас с една моя мечта един ден да вървим по жълтите павети свободно и заедно и тези жълти павета, поне мислимо, да се разпрострят из цялата ни страна. Нека така започнем новата година, с нов път към нашето бъдеще и към нашето минало.
Очаквам ви довечера,
С преднина,
Николай Николов
