Автор: Даниел Смилов*
Новите леви у нас отдавна ни дължат тази среща, защото Фуко, като техен гуру, е страшилището за властта, която изчезва, която се крие и която тръпне от страх да не бъде разобличена. Левите – изненада! – засега откриха, че властта се е скрила в дейността на определени тинк-танкове, които те не харесват. Глупава власт – не можа ли да избере по-скришно място!
Това е шега, разбира се, защото властта, от която Фуко би се интересувал, е отседнала съвсем на друго място. От лятото насам имахме един от редките моменти на персонализацията й в триумвирата Станишев-Доган-Пеевски/Василев. Сега, както Фуко би предположил, властта започва да се оттегля от зоната на видимото и се оглежда за скривалище. (Моля, не я търсете пак при тинк-танковете: уверявам ви, че я няма! И под бюрата гледах.)
Във видимия свят, Доган е скрит в Сараите си, Пеевски се е запътил за Европа, Василев няма нищо общо с БСП–ДПС и Бареков, защото е банкер.
Оттеглянето е свързано и с прехвърлянето на собственост върху Патрик, Шон, Бени, Хил и други офшорни разновидности на родните Сульо и Пульо: след Булгартабак и една медийна империя е на път да се присъедини към царството на посредническите сенки.
Фуко обаче не би се подвел от тези маневри и би направил една археология на тленните останки на видимат власт, задавайки следните въпроси:
1) Защо всички твърдят, че Доган е най-влиятелният политик в България? Той изглежда няма собственост или големи видими приходи – освен онзи злополучен милион от хидроинженерна дейност. Също така, вече не би трябвало да има политическа власт, след като се оттегли. Как става така, тогава, че информирани хора – като ББ и Валерия Велева – убедено превъзнасят влиянието на този човек? Разбира се, умните и опитните ветерани обикновено ги слушат, но Доган няма статут на съветник, а на този, който взема самите решения: него питат пръв, Бисеров при него отива на крака да се кае, Местан се държи като негов говорител. Не е ли скритото все пак видимо?
2) Богатите хора могат да си намерят адвокати, които с хитри хватки да направят властта им формално непроследима. Накрая на собственическата верига винаги може да има по някой Патрик, който със сигурност ще има добър живот, но едва ли ще взема сериозни решения по нейното управление. Хипотетичен пример: ТВ8, да речем, формално не е свързана с банкера Цветан Базилев и партията на Вареков, а изцяло принадлежи на Партик Смит в съдружие с Джон Смит и Джеймс Браун. Телевизията обаче е трибуна за партията на Вареков и е бухалка за опонентите на Базилев. Не е ли точно това реалната следа от властта в обществото? Разговорът за формалния собственик е шампионат по надлъгаване за корпоративни адвокати: кой ще приложи по-добра техника за скриване на реалните собственически и властови отношения.
3) Как се придобиват и губят медийни империи в България? От това, което знаем дотук, нещата изглеждат така: придобиват се от хора, които нямат необходимите средства, чрез заеми от определени банки. Губят се, като се продават на хора, които изглежда също нямат достатъчно средства, за да ги придобият, които също сигурно са взели кредити от банки и т.н. За какво е знак това?
4) Какво става, ако принципалът загуби доверие в агента си? Започват напрежения, възможна е раздяла. Същото ще се случи, ако агентът стане неудобен и компрометиращ за принципала. В ситуацията сега, явно някой е вече неудобен и трябва да бъде пенсиониран в Брюксел, поразтоварен от медиийните си отговорности и пр. Но кой е принципалът? Кой е взел това решение? Кой?
Ето ги истинските фукоянски въпроси на съвременна България. Не съм съгласен с тези (леви или десни), обаче, които посочвайки тези проблеми, бързо скачат върху заключението, че „демокрацията е фасада“, а на нас не ни остава нищо друго освен да критикуваме, сочим с пръст и викаме „всички са маскари“. Тези критически мислители трябва да обърнат внимание, че поради факта, че сме все пак демокрация, те могат свободно да заявяват тези си възгледи. За да усетят разликата, нека се опитат в Москва да развият тезата, че и Путин е маскара.
По-важното е, обаче, че демокрацията ни дава инструмент да опростим картината на разпределението на властта и отговорността за решенията. Колкото и перфидни форми на укриване на власт да се измислят, избирателят може да действа смислено, задавайки си следните въпроси:
1) Кои партии са най-тясно свързани с вероятни центрове на неформална власт, като тези описани по-горе?
2) Кои политически лидери са показвали, че могат да отстояват и да се противопоставят на корпоративен натиск и кои системно и срамно са се подавали на такъв натиск?
3) Кои партии не биха направили компромис с европейски и демократични ценности заради комисионни по енергийни проекти, както и за да не си развалят отношенията с корпоративен партньор?
Перфектни отговори може и да не откриете в настоящия момент, но въпросите не са безсмислени: има съществени различия между партиите и далеч не всички са овладяни от олигархия, задкулисие и т.н.
Също така, за разлика от Русия, тук не е без значение за кого ще гласувате: победителят няма да е винаги един и същ. А ако все пак сте неудоволетворен/а от избора, веднага отивайте да правите своя собствена партия, очертайте нова политическа алтернатива, кажете какво по-различно трябва да се случи. До предсрочните парламентарни избори има време за подобна дейност, макар и не чак толкова много, така че бързайте!
Текстът е публикуван във Facebook профила на автора.
