
Препубликуваме част от интервюто на Анастасия Балездрова от GRreporter с Николай Стайков, координатор на Noresharski.com.
Николай Стайков е журналист и един от членовете на Антиправителствената информационна служба, която от няколко дни провежда пресконференции и предоставя информация за протестите. „Самият факт, че се налага да има такава леко потайна организация говори много за ситуацията на медийния пазар в България. Те в момента приличат на героите от класическия роман на Алеко Константинов – Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзинът са се събрали да правят вестник. Когато четем книгата това е леко забавно, но когато го виждаш на живо не е.
Както когато виждаш, че бъдещето на българската политическа система се крепи на това, че някой е успял да изкупи определени медии и да създаде медийна империя чрез съмнителни схеми и неясен източник на средствата, в която не се спазва никакъв етичен кодекс.
В момента виждаме медии, които съсипват доверието на читателите очевидно не водени от дългосрочен медиен интерес, виждаме партии, които съсипват бъдещето си, очевидно не водени от някакви идеали и принципи. Медийната война е нещо, което не може да се избегне и всъщност това, което създадохме е инструмент в тази война”, казва той в интервю за GRReporter, който продължава да следи от много близо събитията в България.
Г-н Стайков, разкажете ни какво се случи снощи пред парламента?
Бяха се събрали между 5 – 8 000 души в различните часове на протеста. Те бяха разположени върху целия периметър на зоната за сигурност на парламента, която в момента е доста разширена. Това е така точно за да не се допуска концентрация на големи маси хора.
Бих определил събитията като извънредна ситуация, защото българският парламент обикновено заседава между 09:00 и 15:00. Но снощи за пръв път се появи информация за заседания на две важни парламентарни комисии – по икономическите въпроси и бюджета и финансите, в които са участвали и трима министри.
Информацията изтече по социалните мрежи, в резултат на което това следобедно заседание, което е започнало в 17:00 и е продължило около 2-3 часа съвпадна с обичайното провеждане на вече редовния протест.
Това, което се случи снощи е, че хората знаеха и се събраха от всички страни на парламента, въпреки че те нямат връзка помежду си и трябва да се обикаля много, защото всички малки улички и алеи бяха затворени. Но въпреки това хората знаеха от кои места излизат депутатите и ги бяха покрили. Те вече имат опит от предишни опити за мирно окупиране на парламента.
Как започнаха сблъсъците между демонстрантите и полицията?
Според досегашните данни броят на полицаите в тази зона за сигурност можеше да стигне до 1 200 души. Снощи бяха много повече. Когато видяха, че целият парламент е обграден от хора те не предприеха друг опит за извеждането на депутатите.
Сблъсъците започнаха при първия опит за извеждане на депутатите малко преди 22:00. Тогава откъм централния вход на „Александър Невски” полицаите отвориха огражденията и се опитаха да направят път на два жандармерийски камиона и един автобус с помощта на специализирани полицейски сили. Те навлязоха и се опитаха да изтласкат хората, за да направят коридор. Протестиращите не искаха да го позволят, освен това беше трудно да стане практически. Това определено не беше най-адекватният начин за действие.
Първите сблъсъци започнаха там, тъй като хората отзад натискаха и не искаха да позволят отварянето на коридора. Полицейските сили напредваха много трудно, имаше седнали хора, които протестираха по този мирен начин. Полицаите ги издърпваха, изблъскваха тях и хора с велосипеди. Ранените са около 10 души, ако не се лъжа.
Това, което исках да подчертая изрично е, че полицаите, които охраняват парламента и тази голяма зона за сигурност в централната част на София са изключително уморени и моралът им е много нисък. Казвам това от позицията на активно протестиращ човек, който понякога ходи на протеста по два пъти на ден – сутрин преди и вечер след работа. Говорил съм с много полицаи. Ако това стане ежедневие, немалка част от тях са готови да напуснат работа. Много от полицаите, които вече са се намирали в колебание вече са напълно убедени за решението си и някои от тях вече са подали документи за напускане от служба. Полицаите са хора като всички нас, но сред тях вече се усеща много голяма умора, която в определени ситуации може да избие и в някакъв вид агресия. За съжаление една малка частица и от протестиращите, и от полицията може да са с по-агресивна настройка. Но когато се сблъскат помежду си резултатът е като снощния. Но за мен решението да се пробива по този начин през няколко хиляди души, които са притиснати от намиращите се отзад и се притискат от полицията отпред на толкова малко пространство беше обречено на този резултат.
На практика имахме три точки на сериозни сблъсъци. Там бяха много активни граждани, които лягаха, сядаха и искаха да попречат по всякакъв мирен начин. Тогава полетяха бутилки с минерална вода и, както чухме, и по-твърди неща. Имаше и по-груби изблъсквания. Моите впечатления са, че протестиращите са пострадали и от неща, които са хвърляли други протестиращи, и от грубото отношение на полицията. Това, което мога да кажа е, че 95 на сто от полицията е уморена, демотивирана, деморализирана и иска това да свърши. Аз бях съборен на земята и след това дърпан от двама полицаи, но мога да кажа, че никаква необичайна сила или злоба не е била упражнена върху мен. За съжаление обаче, явно има няколко случая, в които не е било така.
Това, което прави различен протеста в България от протестите в Гърция например е, че той е за фискална дисциплина, докато в повечето страни на европейския Юг хората протестират срещу големите бюджетни съкращения. На какво се дължи това?
Звучи парадоксално, но само на пръв поглед. Когато нямаш вяра в едно корумпирано правителство, последното нещо, което искаш е то да взема големи кредити, за да ги изхарчи купувайки си за известно време народната любов под формата на социални помощи и надбавки, за да има по-голям бюджет и повече за крадене.
Така че, този парадокс има обяснението си в тоталната липса на доверие от страна на протестиращите в почтеността на управляващите.
Как коментирате подкрепата на еврокомисаря Вивиан Рединг към протестиращите в България и какво може да се очаква от нея като практически резултат?
Аз бях на срещата. Г-жа Рединг е един уникален, много нестандартен и харизматичен политик в сравнение с други, които съм виждал на живо или в медиите. Тя каза няколко много важни неща, две от които са с особено тежест. Първо тя заяви, че е за духа на протестите, защото исканията против олигархията и корупцията са справедливи. Второто важно послание беше, че „това правителство и изборите са ваш вътрешен проблем”. Аз виждам връзката между двете неща като едно общо послание: Че Европа ни подкрепя, но не може да премахне българското правителство. На срещата видяхме докъде достига лимитът на официален Брюксел.
Президентът подкрепи протестиращите и преди време, но след това имаше много критики, че не прави нищо повече, въпреки аргумента, че той няма такива правомощия. Как преценявате неговата позиция?
Аз съм от хората, които подкрепят президента, въпреки че очакват една идея повече от него. Основната причина, че той има моята и подкрепата на по-голямата част от протестиращите, защото успява да говори по един по-различен начин най-вече с младите хора.
България в момента се намира в една много интересна ситуация, в която президентът може да наложи вето върху един закон за бюджета. Досега не е правено такова нещо. Но ситуацията в толкова радикализирана – за щастие не в класическия смисъл на думата – че не виждам защо да не се стигне и до този вариант. Аз лично бих подкрепил едно такова решение на президента, защото връщането би означавало, че законът трябва да бъде гласуван с по-голямо мнозинство. Тогава ще е необходима пълната парламентарна подкрепа, която сегашната коалиция може да вземе.
„Мръсната” тайна на това правителство е, че се подкрепя от антиевропейската, антисемитска и ултранационалистическа партия, наречена Атака. Ако законът за актуализацията на бюджета бъде върнат, сегашната двойна – а на практика тройна – коалиция ще трябва да афишира, че е подкрепена от една партия, от която Европейският съюз и европейските партньори на БСП помолиха нейния лидер Сергей Станишев да се разграничи.
Въпреки че след снощните събития международните медии обърнаха внимание на случващото се в България, за цели 40 дни те не отразяваха протестите. Как възнамерявате да запазите интереса им като пресслужба?
Това е факт. Протестът остана някак си в сянката на по-екзотични протести. Това ни разочарова леко, защото хората, които сме работили и работим в медии знаем какви са стереотипите по отношение на България и какви шаблони повтарят международните медии за нас: Най-бедната, най-корумпираната, най-критикуваната и т.н. страна.
В момента, в който гражданите на София и останалите големи градове се надигнаха с ярки лозунги против корупцията очаквахме малко по-голяма подкрепа отвън. Приятната изненада беше подкрепата на дипломатите на почти всички големи европейски страни и безпрецедентната декларация на посланиците на Франция и Германия. Между другото, на следващия ден френският посланик беше на протеста. Не е носил лозунг и никой не е очаквал да го направи, но се разхождаше и разговаряше с хората.
Разочарованието беше от липсата на интерес от страна на международните медии. Но явно така стоят нещата. Знаем, че медиите също не работят перфектно.
Въпреки това днес те обърнаха внимание. Смятате ли, че то все пак ще може да се запази, без да има всекидневни сблъсъци пред парламента?
Във всички случаи медийният интерес ще се повиши. Не мога да прогнозирам защо и как. Надявам се да продължи. Ние правим всичко възможно да помагаме на чуждите медии, които се интересуват от ситуацията в България. Включително превеждаме материали на английски език. Т.е. правим каквото можем, за да помагаме.
На практика имахме три точки на сериозни сблъсъци. Там бяха много активни граждани, които лягаха, сядаха и искаха да попречат по всякакъв мирен начин. Тогава полетяха бутилки с минерална вода и, както чухме, и по-твърди неща. Имаше и по-груби изблъсквания. Моите впечатления са, че протестиращите са пострадали и от неща, които са хвърляли други протестиращи, и от грубото отношение на полицията. Това, което мога да кажа е, че 95 на сто от полицията е уморена, демотивирана, деморализирана и иска това да свърши. Аз бях съборен на земята и след това дърпан от двама полицаи, но мога да кажа, че никаква необичайна сила или злоба не е била упражнена върху мен. За съжаление обаче, явно има няколко случая, в които не е било така.
Това, което прави различен протеста в България от протестите в Гърция например е, че той е за фискална дисциплина, докато в повечето страни на европейския Юг хората протестират срещу големите бюджетни съкращения. На какво се дължи това?
Звучи парадоксално, но само на пръв поглед. Когато нямаш вяра в едно корумпирано правителство, последното нещо, което искаш е то да взема големи кредити, за да ги изхарчи купувайки си за известно време народната любов под формата на социални помощи и надбавки, за да има по-голям бюджет и повече за крадене.
Така че, този парадокс има обяснението си в тоталната липса на доверие от страна на протестиращите в почтеността на управляващите.
Как коментирате подкрепата на еврокомисаря Вивиан Рединг към протестиращите в България и какво може да се очаква от нея като практически резултат?
Аз бях на срещата. Г-жа Рединг е един уникален, много нестандартен и харизматичен политик в сравнение с други, които съм виждал на живо или в медиите. Тя каза няколко много важни неща, две от които са с особено тежест. Първо тя заяви, че е за духа на протестите, защото исканията против олигархията и корупцията са справедливи. Второто важно послание беше, че „това правителство и изборите са ваш вътрешен проблем”. Аз виждам връзката между двете неща като едно общо послание: Че Европа ни подкрепя, но не може да премахне българското правителство. На срещата видяхме докъде достига лимитът на официален Брюксел.
Президентът подкрепи протестиращите и преди време, но след това имаше много критики, че не прави нищо повече, въпреки аргумента, че той няма такива правомощия. Как преценявате неговата позиция?
Аз съм от хората, които подкрепят президента, въпреки че очакват една идея повече от него. Основната причина, че той има моята и подкрепата на по-голямата част от протестиращите, защото успява да говори по един по-различен начин най-вече с младите хора.
България в момента се намира в една много интересна ситуация, в която президентът може да наложи вето върху един закон за бюджета. Досега не е правено такова нещо. Но ситуацията в толкова радикализирана – за щастие не в класическия смисъл на думата – че не виждам защо да не се стигне и до този вариант. Аз лично бих подкрепил едно такова решение на президента, защото връщането би означавало, че законът трябва да бъде гласуван с по-голямо мнозинство. Тогава ще е необходима пълната парламентарна подкрепа, която сегашната коалиция може да вземе.
„Мръсната” тайна на това правителство е, че се подкрепя от антиевропейската, антисемитска и ултранационалистическа партия, наречена Атака. Ако законът за актуализацията на бюджета бъде върнат, сегашната двойна – а на практика тройна – коалиция ще трябва да афишира, че е подкрепена от една партия, от която Европейският съюз и европейските партньори на БСП помолиха нейния лидер Сергей Станишев да се разграничи.
Въпреки че след снощните събития международните медии обърнаха внимание на случващото се в България, за цели 40 дни те не отразяваха протестите. Как възнамерявате да запазите интереса им като пресслужба?
Това е факт. Протестът остана някак си в сянката на по-екзотични протести. Това ни разочарова леко, защото хората, които сме работили и работим в медии знаем какви са стереотипите по отношение на България и какви шаблони повтарят международните медии за нас: Най-бедната, най-корумпираната, най-критикуваната и т.н. страна.
В момента, в който гражданите на София и останалите големи градове се надигнаха с ярки лозунги против корупцията очаквахме малко по-голяма подкрепа отвън. Приятната изненада беше подкрепата на дипломатите на почти всички големи европейски страни и безпрецедентната декларация на посланиците на Франция и Германия. Между другото, на следващия ден френският посланик беше на протеста. Не е носил лозунг и никой не е очаквал да го направи, но се разхождаше и разговаряше с хората.
Разочарованието беше от липсата на интерес от страна на международните медии. Но явно така стоят нещата. Знаем, че медиите също не работят перфектно.
Цялото интервю може да прочетете ТУК.