Странно съвпадение - седмици след падането на окупацията на Софийския университет и дни преди новата окупация, един кратък и многозначителен проектозакон е внесен за обсъждане в Народното събрание. Датата е 22 януари, а вносителите - Сергей Станишев и Лютви Местан. Проектозаконът е за допълнение и изменение на Закона за висшето образование, а единствен член гласи „Мандатността на лицата, избрани на ръководните длъжности ректор, директор на департамент, колеж или филиал и на техните заместници, се определя в правилника за дейността на съответното училище“.
Мярката звучи демократично, но не и ако се гледа през призмата на академичните протести, които неочаквано за някои се оказаха незаглъхнали само преди три дни след реокупацията на СУ. Интересен е и погледът върху това кои ректори са във втори мандат и ще се възползват от тази законова промяна (до навършване на пределната възраст от 65 години за доцент и 68 години за професор).
Според в-к Сега от евентуално отпадане на мандатността биха се възползвали ректорите на 10 държавни университета, които в момента са във втори мандат. Това са:
Ректорът на столичния Медицински университет проф. Ваньо Митев, който е и председател на Съвета на ректорите
Проф. Пламен Легкоступ, ректор на ВТУ;
Проф. Стоян Денчев, ректор на библиотекарския университет
Проф. Светослав Кокалов, ректор на Художествената академия
Проф. Христо Белоев, ректор на Русенския университет
Проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет;
Проф. Иван Мирчев, ректор на Югозападния универститет
Проф. Маргарита Георгиева, ректор на Шуменския университет.
Още двама ректори - Величко Адамов на свищовската Стопанска академия и проф. Овид Фархи на Техническия във Варна карат втори мандат, но не могат да бъдат избрани за трети, защото по закон след навършване на 68 години не могат да заемат ръководни длъжности.
Това са ректорите, които ще се възползват от новата поправка. Част от тях са добре познати в престараването си в овладяването и компрометирането - особено в случая на ВТУ и ЮЗУ - на студентските протести. Тук дори няма да ровим и да споменаваме кои от тях са сътрудници на Държавна сигурност и не, защото и такива има. Просто ще зададем класическия ленински въпрос „Кому е изгодно?“.
