Автор: Веселин ‘Frujin’ Ханджиев
Значи, да се разберем. По дефиниция, под протест се разбира само формата на израз на определено настроение – в нашия случай недоволство и разочарование. Маршируването по жълтите павета, плакатите и тъпаните, са просто една от възможните форми да изкажем нашето разочарование, но не са самото разочарование. Та, тогава въпросът от заглавието, да се чете така:
“Има ли разочарование, след като текущият му израз (протестните шествия) затихне?”.
Ами много ясно! Не само има, ами и нараства. Сега, към недоволството от липсата на морал в политическите върхушки, и от тяхното очевидно клептократско управление, се прибавя и гневът от тяхното дебелоочие и отказът им да ни чуят. С други думи приятели, не се паникьосвайте излишно. Даже, мен ако ме питате, шестването по паветата, в сегашния му вид трябваше отдавна да затихне, за да бъде изместено от други, по ефективни протестни действия. Защото кой продължава да прави едно и също нещо, месеци след като то се е доказало неефективно?
Няма смисъл да говорим сега за грешките, които допуснахме по време на протеста. Сега има смисъл да видим какво друго можем да правим от тук насетне, освен убеждаването на “баба и дядо” да не гласуват за БСП.
Най-важното, разберете, че протестът не се е провалил! Това е абсурдно и невъзможно. Помислете малко, фактът, че управляващите отказват да понесат своята отговорност за действията си, автоматично признава правотата на хилядите хора да ги наричат безотговорни, неморални, алчни за власт, и т.н. С отказа си, те легитимират протеста всеки ден. А, това че сме изморени, няма нищо общо. Просто ще търсим по-ефективни средства за промяна на статуквото.
Не се затваряйте в себе както преди. Не се връщайте в първоначалното си състояние на блажено безхаберие. Както се видя на изборите, илюзията че нещата в България ще се наредят от само себе си е точно това – илюзия. Ако по време на протеста сте започнали да следите новините, ако сте пили бира с новооткрити съмишленици, ако сте започнали да забелязвате грозната действителност у нас, … не спирайте. Не извръщайте глава от проблемите както правехте преди, с идеята че не сте част от цялата каша! Напротив, наблюдавайте внимателно какво се случва в света около вас и го коментирайте с приятели!
Изразявайте позицията си. Винаги сме имали мнение нали? Но, много от нас, едва напоследък си позволяваме да го изразяваме публично и открито. Винаги когато има повод, изказвайте мнението си. Давайте предложения за решаване на проблемите. Не се страхувайте, че еди кой си приятел е на друго мнение. Ако наистина ви е приятел, и ако не обиждате личността му, няма да има против да поспори за политика. Разликите в мненията не са причина за сръдни. Обидите и омразата обаче са. Винаги търсете аргументи, и никога не обиждайте хората срещу вас! Не можеш да убедиш някой в нещо, ако не си му поне малко симпатичен.
Преодолейте спонтанното си желание да обвините най-активните хора на протеста за досегашния му неуспех. Дайте си сметка, че те и да искат, не могат да накарат стотици хиляди да излязат на улицата против волята им. Много е важно от тук нататък да сме заедно. Това е дори по-важно сега, отколкото на жълтите павета.
Отделете време да опознаете себе си. Какви сте вие? Социалисти? Либерали? Консерватори? Знаете, или само си мислите че знаете? Колкото и да не ви се вярва, светът е достатъчно стар за да е измислил думичка дори и за най-екзотичните човешки философии. Има тестове в Интернет, има и достатъчно къси и лесни за четене статии в, например, Wikipedia. Отделете съвсем малко време, и ще видите колко по-ясни ще ви станат някои от проблемите, с които се борим.
Харесайте си партия и се запознайте с нея. Каквото и да е положението, в нормалния свят промяната се случва след избори. Факт! Запознайте се с програмата на партията, която мислите, че представлява вашите виждания най-добре. Запознайте се и с различни хора в нея. Изразявайте мнението си! Критикувайте ги, когато мислите, че има нужда от това. Не е вярно, че няма как да влияете на политическите процеси, само защото сте просто “някой си”. Само да вметна, няма такова животно като “гражданска” партия! Да си гражданин не е да живееш в София, а да имаш позиция по случващото се в държавата.
Осъзнайте кой е истинският “враг”. Кой назначи Пеевски? Ще ви кажа кой – необразованият, мързелив, алчен, изпростял и оскотял народ, целенасочено докаран то това си състояние от БКП и нейните синчета! Аз, както и всички останали, много искаме да разберем кои бяха посредниците, и кои са бенефициентите от това назначение! Но, много по-важно от това е да ви стане ясно, че в България управлява една коалиция на мизерията. Бедните, неуки, докарани до ръба на оцеляването хора, са в порочна зависимост и в принудителен съюз с олигархията. Голямата битка е да отворим очите на тези хора. Да ги освободим от невидимия синджир, на който ги държат години наред бившата комунистическа номенклатура, ченгетата от ДС и цялата прослойка от богаташи, натрупали състояния от кражби от бюджета, помощи от ЕС, корупция, и т.н.
Всъщност това е основното – освободете народа! Трябва да намерим начин да му говорим непрекъснато. Да му отваряме очите, да търсим наши представители из кварталите, малките градчета, из селата. Трябва да възстановим непоносимостта на обикновения човек към неспазването на реда и законите. Трябва да възстановим уважението и морала. Трябва да издигнем почтеното поведение, самокритичността и позитивизмът в култ! Хора, имаме много работа! Трябва да си променим Народа! Защото иначе, ще се наложи да се махнем ние…
Разделителните линии, за които толкова обичат някои хора да говорят, не са от вчера, нито от изборите, нито резултат от пропагандата покрай протеста. Пропагандата само ги показа, но те са стари, имало ги е и преди, и не са линии – пропасти са! Ние сме длъжни да построим мостове над тях, и да върнем самоуважението на Българския народ, както и вярата му, че заедно сме силни!
И последно, да не допускаме последен на протеста да остане г-н Йоло Денев! Сериозно, или сме на улицата, или по-добре, официално да закрием тази форма на израз на нашето разочарование. По-добре е да правим малки, но успешни, акции с разобличаващ и ограмотяващ народа характер, отколкото да даваме повод да ни сочат с пръст като загубили войната. Защото не сме! Запомнете, формата на нашия гняв може и да се изчерпи, но не и справедливостта на нашето недоволство!
И сам, войнът е войн!
Та, какво правим, хора?
***
