Препубликуваме мнението на Юрий Йорданов за протестите срещу кабинета „Орешарски“, поместено в неговия фейсбук профил.
за кого работи упоритостта и ината на орешарски и драматурзите му?
ако се замислим трезво - всеки ден, в който орешарски не подава оставка - през емоциите, надеждите и безсилието на протестиращите от площада, упоритостта на правителството е в наша полза.
всеки ден без оствката ни дава време за осъзнаване на необходимостта от време за организираност, която днес е повече емоция. трансформацията на всичко изречено, написано и споделено ражда ясното разбиране, че повече от 23 години пост-комунизъм не се събарят само с вувузели и лозунги.
именно от този дълбинен, драматичен процес на колективно осмисляне се плашат „интелектуалците“ на прехода, замлъкнали отдавна като граждани. сега те са готови да съветват „тълпата“, наречена от тях площад. сякаш илюзорното отсъствие на публични гласове и говорители на протеста отваря нишата за съветници и оракули.
на пръв поглед е така, но това е само когато си външен наблюдател. отвън това е тълпа без лице, но с стотици хиляди лица. малките лица, зад които се крият стотици хиляди съдби. съдби и животи, които карат анонимните от площада да не искат лидери и емблеми.
двуличието на това нежно протягане на ръка към „неспособните“ да говорят по делегиран от някого начин е засилващо се в тези дни, защото е ясно, че в желанията на „лумпените“ прекрачват опитомената демокрация на нашите последни близо 24 години.
на някои им се става лидер, на други им е пошепнато, че моментът е златен.
неслучили се до днес политици е имало и ще има. микрофонът, камерата и „бонусите“ от „благодарните“ са могъщ афродизиак!
мастити журналисти, обсипани със светло минало ходатайстват пред „тълпата“ да помогнат на срещата на многото „не-умни“ с малкото много умни.
всички, и „вакантните“ политици, и „обективните“ журналисти са „десни“ и стават все по-десни и все по-загрижени за съдбата на неосъзналите свовто „дясно“ мислене свирещи с вувузели.
но май само „неразбралите себе си“ хора от площада осмислят, че ние не водим битка за това кое е бъдещето на България - ляво или дясно. бъдещето ни е на 1 полет със самолет до някоя средно Европейска столица.
ако бяха малко по-мъдри и повече съчувстващи на народа си - нямаше да си приписват партиините програми, нямаше да си крадат елементарни идеи и да се карат кой е авторът и кой е крадецът на идеята.
но не са и няма как да бъдат - дошъл във властта по повод на добруването на Българите отскоро не идвал никой. ако си отишъл по повод на рахатлъка на кликата и фамилията ти - ти няма как да се промениш. напротив - зависимостта се задълбочва.
оттук са и нежеланието за избори, политическото поведение, което от „комедия от грешки“ стана „трагедия от грешки“.
та тъй - нека те се инатят - ние зреем - те отлитат в политическо небитие. нишите добри могове наближават - техните „сладки“ мигове се отдалечват. ние ще бъдем благодарни след години за урока, които получваме днес.
а днес сме гневни, усмихнати, не-платени, хулени и обичани и все по-твърди в намеренията си за Промяна!
Обичащи се !
