Автор: Борислав Киприн
Защо все гледаме чуждата купичка?
Първо беше площад Гези. После малко за Тахрир. След това за Ректората. А сега за Евромайдан. Все гледаме да подкрепим, да покажем солидарност, разбиране и извикаме гръмко “Vive la révolution!”.
Къде отиде тази солидарност, която видях в началото на юли? Къде отидоха всичките тези от Ректората до Плиска? Къде е балерината сега? Къде са пианистите? Къде са барабанистите? Къде са увереността, вярата и волята? Нима си отидоха безвъзвратно у много? И останах малцина…
Къде е опозицията? Питам за нормалната. Не за тази, която пуска във Фейсбук мнението на ясновидката Николета от Бургас, че правителството щяло да падне скоро. Не за тази, която туити за великобритански ограничения насаждайки, че те са резултата на политиката провеждана от сегашното правителство. И определено не тази, в която има евро-майки и сокол председател пръв приятел на онзи волния. Нима няма коя да води една нормална и ПРОФЕСОНАЛНА политическа канонада по стените на мафиотската крепост?
Къде са медиите? Oh, wait…
Къде е силната загриженост на нашите европартньори. Г-н Вестервеле не казва, че сърцето на България прави тумба-лумба в ритъм с Европа, а за Украйна го прави. Но вие бихте били луди, ако очаквате да го направи, нали?
ДАНСwithme ли си, Ранобуден Студент ли си, разочарован комунист, социалист, депесар, герберист ли си, негласуващ ли си, време е да разберете, че има само един път – обединени, целенасочени и силни монотонни удари в една точка. Тази точка не е опорна, тя се нарича Оставка Орешарска.
Нека ви припомня, че Цветлин е горд със своите подчинени, които ви биха съвсем наскоро докато не носеха легитимиращи знаци. Нека ви подскажа как освен Белене, Драгомир ни обещава Козлудуй номер 7. Нека ви подсетя как по улиците се разхождат шпицкоманди, които утре ще решат, че сте бежанци и ще ви пратят във ВМА с изключително тежки травми. Нека ви кажа, че нито един катарзис от юни насам не е по-голям от съдбата на децата ви.
Лъжците, тарикатите, алъш-веришчиите, мутрите, корумпираните държавни служители, откровените лъжци, подлите депутати и продажниците, те всички са все още тук и определят вашето настояще и бъдеще.
Моите най-искрени уважения към храбрите от Гези, Тахрир, Ректората и Евромайдан. Но нашата кочина не е рината от години. И няма кой друг да ни свърши работата. А иде Коледа…
Оставка!
Текстът е препубликуван от блога на автора borislavkiprin.com
