Стоян Радев
“Драги Сергей,
Познаваш ме добре и знаеш, че съм човек, който винаги е имал лична позиция и съм я заявявал открито. Никога не съм се крил, не съм се съобразявал с конюнктурата, не съм предавал. Целият ми живот мина пред очите на всички.”
(начало на открито писмо от Стефан Данаилов до Сергей Станишев, в което звездата на българските театър и кино, бивш министър на културата и учител на поколения млади актьори, обявява готовността си да се включи в президентската надпревара като вице на Калфин)
“Мълча и се срамувам”
(отговор на Стефан Данаилов в интервю по повод назначението на Пеевски, с което Сергей Станишев сложи на колене парламентарната група на БСП и предизвика най-продължителния в историята на България протест срещу политическата мафия)
Какво се е променило от “знаеш, че съм човек, който винаги е имал лична позиция и съм я заявявал открито” до “мълча и се срамувам”? Защо се е променило?
От назначението на Пеевски до сега срамът расте с всеки ден. И ще нараства още. Отзоваването на Пеевски не изтри срама, защото никой не пое отговорността за това престъпление. Напротив, стана още по-лошо - заради малодушното увъртане, заради жалките лъжи, заради отвратителните манипулации, които насъскаха българските граждани едни срещу други, заради произвола, който стигна и до физическо насилие, заради безчестието…
Защо човек на професионалната и лична чест мълчи? Защо не сложи край на безобразието? Към кого и какво може да е лоялен, освен към достойнството и съвестта си… и към учениците си, които са на площада.
Дали и той смята, че фарсовото противопоставяне на ГЕРБ, в което уж БСП брани народа от лошите, си струва “срама и мълчанието”. Нали и децата виждат, че това противопоставяне се изроди в мафиотска война между кланове, в която няма да има победители, а само загубили… Всички ще бъдем загубили.
Тези, които познават Стефан Данаилов само от сцената и екрана, са пленени от положителното му обаяние, не случайно неговото амплоа е това на добрия герой. Колеги, ученици и близки, които лично познават Стефан Данаилов, са благодарни за неговата сърдечност, отзивчивост, готовност за помощ. И това не са ласкателски думи. Попитайте, когото искате, и ще ви отговорят, че е такъв. Нарочно не споменавам академичните му титли, наградите, званията. Не става въпрос за ласкателство. Дълбоко е. Сериозно е. Безкористно е.
Стефан Данаилов може да избере истината и да се обърне отново открито към Сергей, а ако Сергей не иска или не може да чуе, да се обърне към всички депутати - нали той е доайенът сред тях - и да прекрати най-низкото падане в новата история на българския парламентаризъм, да сложи край, за да се тръгне нагоре.
Стефан Данаилов “никога не се е крил, не се е съобразявал с конюнктурата, не е предавал”. Може да не предава и сега, може да остане верен, но не на заобикалящия го партиен разпад, а на истиските идеали - неговите, които е наследил от предците си и иска да завещае на наследниците си.
Стефан Данаилов може да спре “да мълчи и да се срамува”. Може да се изправи и да продължи напред с учениците си в най-важния урок, за да остане такъв, какъвто го знаят - Master.
