Славчо Парушев
В последните дни все повече се опитвам да си обясня кадровите назначения след изборите. Правя опити да разбера обратната гледна точка – а именно тази на сега управляващите.
Освен всепризната грешка с назначаването на Делян Пеевски и доста от министрите, след това заваляха все по-странни и по-странни назначения – дори само изброяването им ще отнеме няколко страници. Като всеки мислещ човек се питам – каква е причината?!
Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед. Опитах се да се поставя и на мястото на партийния лидер (който и да е той), така както се поставих и на мястото на президента Росен Плевнелиев, когато трябваше да се назначи служебният кабинет. Възниква веднага въпросът – Кого да назнача? Кръгът от хора в България, колкото и да ни е мъчно да си го признаем, е силно ограничен – особено за средното управленско ниво. Не само, че е ограничен, но и трябва да отговаря на едно важно условие – да спазва партийната дисциплина и „правилната“ партийна линия. И тогава наистина остават малцина като опция, особено за един застаряващ и обременен от миналото партиен апарат.
И все пак – каква е причината за тези назначения?
Дали това е олигархията?! Дали да се учудваме, че се назначава Пеевски?! За мен е абсолютно нормално. Да – така е. И ще се обоснова:
Една мачкана опозиция, която е живяла в буквалния смисъл на думата на кредит четири години, трябва да си връща дълговете на хората, от които е взела пари – не само за съществуването си през тези четири години, но и за поддръжка на протестите февруари и за организирането на силни избори. Както се казва – „Нищо лично, просто бизнес!“
И тази „спечелила изборите“ партия просто следва напътствията кой да бъде назначен, за да може същият този човек да се отплати на когото трябва както. От друга страна, това трябва освен като грешка да го приемем и като чисто балкански „бабаитлък“, защото дори и олигархията, като всеки икономически субект, се опитва да не парадира, а просто да реализира печалби.
Дали е отблагодаряване за изборите?! Сигурно и това е съществен елемент, защото идват нови избори и новите поддръжници ще искат да разберат как са се отблагодарили на предишните…
Струва ми се обаче, че има и трета според мен много важна причина – липсата на кадри. Това е особено валидно за БСП, която според всички проучвания има застаряващ електорат. Няма нови лица, които да се ангажират точно с тази партия (май вече няма желаещи и дори да я свързват с нея) и най-вече няма млади експерти, които да застанат с познанията и опита си зад тази партия. Дори и да има (по някакви свои си кариерни причини), то те са в повечето случаи силно дискусионни като личности. А уж програмата за изборите беше под надслова „експертно правителство“.
Нека си припомним и една мисъл на комунистическия сатрап Сталин: „Кадрите решават всичко“. Колкото и да звучи смешно (а то никак не е), именно липсата на база от кадри доведе една млада партия (ГЕРБ) до куриозните назначения на т.нар. „калинки“ и на хора, срещани буквално на пътя. Просто тази млада партия назначаваше хора, които бяха само с някаква препоръка и то от вида „някой каза, че чул, че еди кой си казал…“. Просто трябваха кадри. И то бързо! А такива нямаше. Като добавим и факта, че кадровикът беше Цветанов – с образование на „физкултурник“ и афинитет към силовите методи, то резултатът можеше лесно да се предвиди.
И накрая за промяната. Как да дойде промяна?! Промяната идва от хората, които я осъществяват. Партиите сами по себе си (както посочи в една от последните си статии Евгени Дайнов) са се капсулирали и са се превърнали вместо в представители на хората, в особена каста. Нещо като специфичен елит, който само се сменя и от време на време влива (почти винаги заради изборите) свежа кръв от нови лица. Ето защо повече или по-малко БСП много скоро ако не се промени ще загуби почва под краката си. Правилна насока като заявка са появилите се дискусионни платформи. Няма как, освен добри идеи, да не генерират като разпознаваеми лица и хората, които са споделили въпросните идеи.
И един съвсем логичен извод от всичко казано дотук – не е важен толкова броят на протестиращите, колкото тяхното качество. А качеството на протестиращите е такова, че те реално са потенциалният гръбнак на всяка една партия като банка от кадри! А… кадрите решават всичко, както вече споменхме. Поне в дългосрочен аспект.
Прочетете и текста на Славчо Парушев за актуализацията на бюджета „И най-добрият бюджет без прозрачност и доверие е ЛОШ БЮДЖЕТ“
