Автор: Петко Иванов
На първо място искам да кажа, че не заемам никакви страни, а просто излагам нещата така както имах възможността да ги видя.
На скоро имах възможността да придобия „почетното“ звание „Студент на годината 2013 в категория „Социални, стопански и правни науки“. Повечето хора като чуят за това и започват да ме поздравяват и да ми честитят, но за какво ме поздравяват всъщност? Хората нямат представа какво означава това звание и какво седи зад него. Има ли изобщо някаква тежест или е просто една помпозна титла? Цялата тази история ми напомня на това как фирмите представят работните позиции за да изглеждат по прилично – чистач, става хигиенист, секретарка – офис асистент и т.н. Но да се върнем на темата – какво всъщност стои зад тази т.нар. титла? Отговорът е доста прост и донякъде тъжен – предимно късмет и няколко омайващи абзаца.
Ще започна историята си по хронологичен ред на събитията. На първо място как разбрах за този конкурс – напълно случайно, дори нямам конкретен спомен как това се е случило, вероятно съм кликнал на някой произволен линк във фейсбук. След като прегледах условията за кандидатстване, които бяха повече от неясни и може да се каже, че изобщо липсваха някакви конкретни изисквания, реших да си пробвам късмета. Честно казано ако по една случайност вече не си бях написал мотивацията за друг подобен конкурс и нямах снимани всички сертификати и уверение, че съм студент нямаше изобщо да си направя труда да подам документи.
Единственото, което направих е да променя 2-3 изречения и дати за да се връзва всичко. Едно от условията за да си подадеш документите беше да преминеш през вътрешен кръг през студентски съвет на съответния университет, който излъчва по един кандидат от всяка категория. След няколко неуспешни опита да се свържа със студентски съвет на УНСС относно въпросния конкурс, реших да ги посетя на място. Съответното посещение не даде никакъв резултат, защото от студентски съвет дори не бяха чували за подобен конкурс, което не ме учудва кой знае колко, все пак говорим за УНСС, но това е друга тема. Така или иначе вече си бях подготвил документите, които се състояха в няколко абзаца описание на моите постижения и умения и сканирани сертификати за участия(не за награди и почетни класиразия, а за участия), та реших да се свържа с организаторите от НПСС, от където получих отговор, че мога да си подам документите направо при тях, т.е. директно се класирам на финалния кръг. Тук някъде започна да ми става ясно, че няма никакви ясни критерии и организация, особено че победителите се избираха от жури (чийто състав беше неизвестен). След като срокът за подаване на документи изтече, беше обявен списък с всички участници – общо около 60 човека в 11 категории, от които в последствие към 10 бяха отхвърлени, защото нещо не им беше наред с документите, което не съм сигурен как е възможно, поради простата причина, че единственият задължителен документ беше увурение, че си студент (с други думи сериозен подбор и конкуренция). В моята категория за нещастие имаше 15 кандидата, така че конкуренцията беше „на ниво“, за разлика от някои други категории, където имаше само по 3-4 участника. В крайна сметка ми изпратиха мейл, че съм в топ 3 в моята категория и трябва да се явя на награждаването в строго официално облекло, защото ще има много високопоставени гости и ще ни излъчват по телевизията и не знам си още какво. После ми изпратиха смс, за да ми напомнят, а накрая и ми се обадиха за да са сигурни, че съм разбрал. За жалост единственото строго официално облекло, което притежавам е от абитюренската и то не беше при мен. Все пак успях да сглобя нещо подобно на “строго официално облекло“, въпреки че обикновено не се трогвам от подобни изисквания.
Както и предполагах цялото събитие и целият конкурс се оказаха разхищение и пране на пари от страна на НПСС (парите на студентите от цяла България). Мерките за сигурност бяха сравними с тези в американското посолство, металодетектори и не знам си какви още проверки. И за какво беше нужна тази сигурност?… защото събитието се оказа събрание на министерски съвет и бивши членове на БКП.
Награждаването се проведе във Военният клуб с помпозна церемония с изискани маси и кетеринг и както си му е реда на всичко за толкова високопоставени гости. Естествено нищо от това не беше направено за студентите, а и те изобщо не бяха центъра на вниманието, той по-скоро беше насочен към всички министри и гости, които честно казано изобщо нямат представа какво представлява самият конкурс и защо изобщо са поканени да присъстват. Набързо бяхме инструктирани как да се държим ако излезем на сцената и че трябва да сме кратки в благодарностите си, защото ще ни излъчват по телевизията. Първата победителка говори около една минута, което на мен ми се стори благоразумно, но не и на организаторите, които ни предупредиха за втори път и поставиха лимит от не повече от 10-15 секунди. Естествено това че трябва да се придържаме към ефирното време не спираше никой от министрите да си изнася до болка познатите на всички заучени речи, но нали все пак те са главните действащи лица на събитието. Общо взето цялото събитие си беше загуба на време, а и от всичко нагоре когато ме обяви за победител, уважаемият министър Чобанов ми сбърка и името. От положителна гледна точка поне имах възможността да опитам различните видове хапки, но благоприличието ми позволи да изям само една чиния, а останалите 3-4 останаха зян, защото явно другите студенти толкова ги беше присвил стомаха от притеснение, че изобщо не опитаха иначе така скъпия кетеринг приготвен специално за тях.
Като заключение мога да кажа, че ако някой от НПСС чете това му давам като съвет вместо да се чудите как да отчитате дейност и да лижете задниците на всички министри да употребите и без това раздутия си бюджет за нещо, което реално ще е полезно на студентите и ще допренесе за тяхното развитие.
Видео към церемонията по награждаване.
Запазен е оригиналният правопис. Текстът е препубликуван от личния блог на автора petkoivanov.com
