Автор: Самуил Петканов
Понеже Светът понастоящем е тъповат, агресивен, разделен и никак не ме радва, а съм възпитан така, че никога не бива да стоя със скръстени ръце и просто да цъкам с език. Затова предлагам собствения си план как да секнем повторното разпалване на Студената война.
Спорът кой е по-крив и по-голяма маскара е непрактичен, след като и двете страни имат по някоя миризлива капка в крачола, затова нека го оставим за историците след време, а сега е по-добре да се концентрираме как всичко да стане приятно, пивко и здравословно за оптимален брой хора.
Слушайте!
Понеже съм рожба на малка страна с големи проблеми, която въпреки всичко е удивително симпатична и искам да си остане такава, вместо да е между чук и наковалня, съм решен да бъда медиатор в лична среща между Обама и Путин. Дотук повърхностно, но моля – продължете.
В България през последните 25 години важните решения се взимат винаги на маса. Предимно на маса в ресторант в квартал „Изток“. Е, по джоба ми не е същата маса, но може да осъществим такава среща в ресторанта срещу Японското посолство. На него на една черна дъска с тебешир е написано „Най-добрата кухня в София“, а шкембе чорбата е 1.90. При поръчка на две малки бири се печели кебапче. Малките радости в големия живот!
Кръчмарят и главен сервитьор е вежлив, винаги търси feedback от клиентите дали им харесва, настоявайки да им харесва, като по този начин комбинира работата с клиенти на западняците с липсата на избор в източния блок.
Ще седнем вътре аз, Владимир, Барак и двама преводачи, за да не се объркаме поначало и докато вдигнем градуса двамата да започнат да се плюят и замерят с кюфтета. Ще почнем с общи приказки. Ще питам Обама: „Как е по Вашингтон?“, а Путин: „Е наистина ли Газпром смята да налива пари в Левски при тоя афинитет към второто място?“.
Ще си поръчаме ракийки, водки, уискита, бири – кой което си иска, стига да му е удобно на душата. Салатки, мезета, манджички – ще почерпя за благото на Света. Само и само да им покажа, че на него има място за приятелство между кенийци и хобити.
Вече отдали се на приказки, типично по нашенски ще наклоня разговора към футбол, жени и накрая ще заприказваме за политика. Ще им разкажа как заради Студената война и прибързаните съревнования, днес едно по-обединено в целите си човечество, вече щеше да има база на Луната, да се задвижва с рационални възобновяеми горива и да е открило истински работещо хапче за отслабване, дето да няма нужда да спазваш и тежка диета.
Ще ги питам какво толкова делят – и двете държави са на нашето ниво на футбол, въпреки че наливат доста повече пари в него. Ще ги питам къде е разликата между православния фундаментализъм, който назрява в Русия и околията след падането на привидно атеистичните тоталитарни режими, и сциентологията, толкова войнствена и популярна сред голям дял глуповати американци, като и двете изопачават религиозни ценности, проповядвани от смугъл брадат и чаршафосан човек преди 2000 години, който пък не е тръгнал да спори и налага мнението си никому, а днес сульо и пульо се изрежда да прави точно това от негово име.
Като глави на две огромни по население и територия държави ще ги питам наистина ли няма достатъчно място, водка и панирани пилета, за да бъде цялото човечество ведро и да не му се налага да се тревожи заради световната икономика, представляваща ирационален балон, който вече е под контрола на още по-ирационален Китай – на които нищо не им се разбира, защото не пишат нито на кирилица, нито на латиница, а ние от такива хора се плашим.
Ще поспорим, ще си повикаме, ще попеем песни. Сетне ще отидем до гаражното кафене, където вечер често е Димитър Пенев и с него ще обърнем по няколко водни чаши концентрат, докато той ги разпитва: „Момчета, вие откъде сте?“. „Ти май беше нападателчето на Ботев, дето избега това лято“ ще бъде предположението му за Обама, докато няма да сдържи смеха си 10 минути, когато научи името на Путин, когото след това ще започне да нарича Маринкин.
Пената зададе въпрос към бившия ни премиер: „Защо ние 94-а година успяхме да обединим народа, а вие, политиците, само разделяте хората?“, така че ще му предложа да повтори тоя въпрос и на тия двамата господа. Защото Димитър Пенев е превъзходен човек и ако той упрявляваше света, думата омраза щеше да е непозната дори за най-задълбалите филолози.
Така в смешки и закачки (вече няма да имаме нужда от преводачи) ще прибера гостите у нас. Понеже имам разтегателен диван, ще ги сместя на него. Сутринта ще им направя кафе, ще теглим жребий за ред на срането, ще го осъществим и после ще идем за по едно шкембенце и бира в същата кръчмичка. След това ще ги натоваря в 84 на Плиска и ще си ходят на летището.
Убеден съм, че една такава среща ще бъде от значително по-голяма полза за превръщането на цивилизования свят в по-мирен и симпатичен такъв, отколкото размяната на медийна пропаганда, спекулациите, меренето на дипломатически фалоси и поддържането на военен конфликт в Украйна, който няма как да роди нещо добро, след като се избиват помежду си вече родени хора.
Другия петък съм свободен, господа Путин и Обама. Донесете ми магнитчета за хладилника!
Източник: личния профил на Самуил Петканов във Фейсбук
