Пълният тект на публикувания в trud.bg по-рано анализ на Васил Гарнизов.
След година на променливо недоволство и предсрочно прекратен управленски мандат отново правят избори. Партии щабове и лидери подреждат листи, пишат програми, откриват кампании, отправят послания, но всичко се случва сякаш по обичай и неукрепнала още традиция.
Кампанията е вяла. Основната битка вече се е състояла. Социалистите са минали в отстъпление, Борисов и ГЕРБ не просто са оцелели, но вече подреждат власта в мандата на служебното правителство. Важни дилеми, подходящи за дебат, на практика се решават попътно от кабинета Близнашки, което отнема енергия и прави безсмислено обсъждането им в кампанията. Например, решението на МС да финансира проектите по оперативните програми за регионално развитие и околна среда в размер на 750 млн. лева развързва един драматичен възел, създаващ проблеми на общините, бизнеса, управляващите органи и Брюксел. Не само това, случилото се затваря въпроса за разумното и честно управление по програми съ-финансирани от ЕС, което е гнойна язва за разнищване именно в национални публични политически дебати.
Кампанията е периферна. Решените от служебното правителство въпроси са малкия дерт на предизборната кампания. Големият – това са премълчаните въпроси, изтиквани извън темите на дежурните телевизионни срещи и караници наживо. Едно проучване показа, че около две трети от населението над 18 години живо се интересува конкретно какво реално се е случило в КТБ, как действа БНБ или, по-общо, от истината за банковото задкулисие. Предизборната кампания, обаче систематично заобикаля тази парлива тема, което пък стимулира било пиперливи изрази сред по невъздържаните избиратели, било усещането на по-умерените, че основните партии пак са се наговорили.
“Южният поток” също като да не е привлекателен предмет за обсъждане през този септември. Чест им прави на Радан и “Реформаторите”, че поне показаха как изглеждат наживо откраднати 200 млн. лв. в складирани тръби за проект, по който нацията е далече от постигане на консенсусно решение. Едновременно с това е трудно да разровиш “потока” без да стигнеш до КТБ, финансовите схеми и строителните фирми по проекта. Така че там дълбането ще е плитко, а ролята му за предизборните дебати – ограничено. За това допринася и поведението на служебното правителство, което от време на време публикува по нещичко по темата. Логично в този случай е вниманието на гражданите и медиите да бъде повече привлечено от съобщенията на кабинета, отколкото от думите в предизборните студиа.
Кампанията е буфонадна. Когато не мърмори вяло или не обсъжда второстепенни въпроси, кампанията се излива на площада във формат, където и най-сериозните гласове са удавени в крясък и скандалджиство. От това, което се видя по площадите на Варна и Плевен, се носи мирис на лошо домашно възпитание и рехава политическа култура. Вероятно тези площадни дискусии биха могли да са полезни, ако да се състезаваха кандидати за кметове и общински съветници, но са абсолютно безполезни за дискусия на национални докрини.
Не случайно част от сериозните политически играчи просто странят от тези унизителни говорилни, а ГЕРБ дори изполва повода с наводненията за да прекрати предизборните си обиколки и участия. Същевременно, образите, които излъчиха с лопати и анцузи в ръце не са много далече от духа на онази площадност, от която сякаш се стремят да се разграничат. Тази година България беше пометена от наводнения, но не политици, а доброволци се втурнаха да помагат в кв. Аспарухово, гр. Мизия, по Южното Черноморие и на други места. Една парламентарна предизборна кампания е най-подходящото място за дебат и предложения за това как да вземем отново контрола в своите ръце, но и това ще остане в списъка на премълчаните чувствителни теми. Защото, ако се говори за това, ще се стигне отново до дървената мафия и незаконната сеч в Странджа и Стара планина, до неуспешната реформа в борбата с бедствията, до ведомствените войни в областта на водите и отговорността на много ключови лица в сегашната предизборна надпревара.
Кампанията е за вътрешна употреба. Разполагането на кампанията между лошите крайности на вялото периферно говорене и скандалджийската площадна невъзпитаност е съпроводено със същинска и важна динамика по вътрешно-партийни или коалиционни цели. За ГЕРБ това е въпроса за коалиционният партньор след изборите – как да танцува с “Реформаторският блок” така, че да не ги наплаши преди изборите или как да партнира с ДПС така, че да не отблъсне едни 3-4% колебаещи се от неговата периферия, за които всъщност е цялата им кампания.
За реформаторите пък, редом с напрежението отвън, инцидентно и закачливо поддържано от Борисов, седи неизчистеният въпрос за лидерството след ненавременната оставка на говорителя, както и избуяващата игра на преференциалното гласуване. Не е ясно дали до 5-ти октомври ще бъде решен първия въпрос, но втория със сигурност ще разбива единството на видими лица, кампания и послания. Друга трудност пред тях е внимателното отношение към онези чувствителни избиратели, които сами се определят като “костовисти”, което ги принуждава деликатно да отбягват важни, но неудобни теми.
За БСП пък, поради предречената изборна загуба, се явява единствена възможност за изцяло насочена навътре кампания за укрепване на идентичност. Проблемът на социалистите обаче е, че именно това е тяхната чувствителна тема, та едва ли ще се чуят ясни и кохерентни твърдения за това кои са те и за какво се борят. Странно и глухо стояха празните площади на 9-ти септември без червени лидери, митинги и шествия по повод събитие което наследниците на БКП никога те са пропускали. БСП след Станишев се оказва в по-дълбока криза на идентичност от БСП след Виденов, което си е новина сама по себе си, а някакъв шанс за АБВ, които впрочем също пропуснаха да отбележат деня, който връчи власт на дедите и бащите им.
В подобни вътрешни цели е вторачен и щаба на България без цензура. Заклещени в пресните спомени за скандалния триъгълник на КТБ, Цветан Василев и Делян Пеевски, хората на Бареков са минали в нелегалност, преследвайки минимални цели. Грижата им вече е не как да разширят влияние и достигнат до нови избиратели с нова програма и послания, а как да ограничат постоянният електорален спад и да предотвратят оставането извън парламента. Засега това не изглежда много вероятно, но правенето на избори в ситуация на отлив е мъчително, деструктивно и немотивиращо.
Така докато те правят избори, заобикаляйки чувствителни теми и преследвайки вътрешни резултати, голяма част от политически ангажираната аудитория сякаш нехае. Вяла и скучна кампания, без динамика, вероятно защото единствената неизвестна не участва в изборите. Други би било, ако от редиците на протеста се бе родила и заявила за участие в изборите политическа група, която с честност и без недомлъвки да пита кой, защо, кога и как ще си понесе заслуженото. За радост на статуквото протестът не можа да надхвърли размера на улицата, та ще трябва да претърпим поредната предизборна скука с предизвестен победител.
Автор: Васил Гарнизов
