Медиите са посредникът между гражданите и властта. И е прието да се препоръчва те да бъдат зло куче, което да пази хората от властта.
Финансовата криза създаде сериозни съмнения, че моделът на финансиране е подложен на натиск. По света и у нас.
У нас, като в най-бедната страна в Европа, натискът идва от… властта. Защото рекламният пазар е малък и държавата с информационните програми по европейски проекти става основен играч.
А старата българска антимаксима „препоръчва“ - който плаща на оркестъра, той да определя музиката.
Нямам представа защо това е приемливо за обществото, но аз така и не мога да разбера защо Андрешко е положителен герой.
Така се стига до подмяната на нрава на кучето. От зло, то става… вярно, по един твърде спорен за обществото начин.
Такава е реалността.
Но за нея гласуваме всеки ден с бездействие.
Купувайки вестиците на една групировка, канейки електронните им медии с дистанционното или цитирайки незнайни сайтове, които тиражират истински неновини.
Затова има неновини и измислени интервюта.
Затова чалгата избуя до статута си на „официален протокол“.
Както се изрази не чак толкова отдавна премиерът по отношение на един скъп и спорен проект, имам усещането…
Та така и аз имам усещането, че при медиите също става дума за много пари.
И за подмяна не само на породата, но и на вида им.
Подозирам, че за гладни и лукави котки става дума. Обаче те не ловят мишки, а разказват за мишките.
Не обаче за мишките и хората. А за хората, като мишки.
А това не е класика, толкова е странно, че и антиутопия не е.
В страните, които имат добра имунна система хората не приемат тези трансформации и протестират.
Добро утро
Ето това е сервираната торта.
Автор: Ирен Филева.
Текстът е публикуван като Фейсбук статус на автора.
