Юрий Йорданов

Сигурно сме се питали много пъти кой и как става убиец. Защо един човек извървява пътя от това да търси и намира решенията на проблемите си в живота от нормалните, цивилизованите и общоустановените - до това да избере „жертва“, която да убие, и „реши“ проблемите си.

Разказът на хладнокръвният офицер, убил банкерката от Бургас, която не му разрешила кредит за очевидно неспособното му да се справи бизнес познание и качества, е ужасяваща илюстрация на днешна България.

Страната, в която всеки е виновен на всеки, защото „майката-държава“ я няма. Няма ги в мислите на жителите на България институциите, които да дават надежда и сигурност, че има „някой“, който да решава по право и честно проблемите и споровете им.

Често четем „презряните“ резултати от социологическите изследвания на нагласите на българите за доверието им към институциите у нас и ги отминаваме с досада. Случаят с бургаския убиец обаче е страшната истина, че тези статистики са верни.

Българите днес са „напуснали“ България. Те живеят в нея, но не й вярват. Те са жертви, които имат пистолети, а не мисли и вяра.

Ние режем всеки ден по една нишка, която ни свързва с България и „нашата“ държава. Всяка прекъсната линия с общото, социума, ни води към самотата и безсилието. А там - в тъмнината на мислите на слабия, ние сме ниско - при инстинктите, страховете, които са все повече и повече животински. Там е безсмислието на живота ни и ниската, нулевата стойност на другите и техните животи.

Това е България днес. Страна, която пожела да се самоубие, убивайки човешкото. Това е диагнозата, която 24 години на приливи и отливи, на влошавания и подобрения ние знаем. Но не се чуваше.

Сега диагнозата стреля, убивайки ни един друг.

Само събуждането ни като хора и граждани ще ни върне към „нормално“, което е много, много просто - Истината. Въпросът „Кой?“ е истината, надвиснала над нас, за да ни отреже главите и бъдещето или да ни сепне, събуди.

Зад всички написани по-горе думи стои само един въпрос - „Искат ли Българите днес да погледната в очите Истината за себе си своята земя?“. Искат ли да поискат себе си от доброволното „пленничество“, на което се оттдадохме в т.нар. Преход? Да си признаят, че пирът на днешната „версия“ на демокрацията свърши. Че дойде Денят на плащането на Сметката. Отлаганият ден. Денят на истината, в който въпросът „Кой?“ е преди всичко насочен към нас самите. Кой ни е виновен - преди да издадем присъдата за чуждата виновност.

За да родим Нова България. Заедно и честно. Или поне да направим честен опит. Струва си да „проверим“!

Бог да пази България!