София, събота, 26 октомври 2013 г., някъде към обяд. В този момент тече градската конференция на БСП. Отива си една епоха от БСП-времето на Овчаров свършва и става смяна на поколенията в най-голямата организация на партията. Социалистите от София или поне тези, които се интересуват от това какво ще стане с тяхната партия, са в залата на „Позитано“ и са заети с Градската конференция.
В същото време на горните етажи на партийната власт в прекия и в преносния смисъл в кабинета на Антон Кутев са се събрали четири лица - самият Кутев, Андрей Вълчев, Борис Цветков и Явор Гечев. Нормален човек би си задал въпросът какво правят двама депутати, заместник-министър на земеделието и един щатен работник от „Позитано“ в този важен за партията ден и защо не са долу при останалите редови социалисти.
Отговорът на този въпрос се крие в ставащото напоследък, а именно нарастващото недоволство срещу управлението на кабинета Орешарски. За незапознатите може да се каже, че голяма част от социалистите не възприемат ставащото и са против самият кабинет. Ненапразно депутат от БСП е заявил в разговор на четири очи: „Този кабинет ще бъде свален от здравите сили в БСП, които са против това цялата партия да обслужва интересите само на едно семейство и на кликата около него.“
Участниците в срещата не са случайни:
Антон Кутев станал известен с фразата, че социализмът е като СПИН и разпространява се само по кръвен път. Той е броен за едно от остриетата на БСП. Емилия Масларова му е кума, а композиторът Филип Кутев - чичо. Антон Кутев е роден през 1968 г. Завършил е изкуствознание в Художествената академия. Учил е икономика на киното и телевизията в Московския киноинститут. През 2003-2007 г. следва европейска публична администрация в СУ. Няма нито един ден трудов стаж като изкуствовед. При управлението на тройната коалиция в продължение на три години е член на борда на директорите на ЧЕЗ. Кутев е един от най-недолюбваните хора в БСП. Социалистите не го харесват като функционер, а гражданите като политик. Въпреки своята очевидна некадърност той се ползва с неограничено доверие в БСП. В момента той е медиен секретар и минава за един от най-големите медийни стратези на БСП. Той е един от основоположниците и наемането на хора, чиято функция е да спамят коментари под статиите в Интернет медиите. Миналата година организира акцията с тиквените фенери, която остана неразбрана нито от обществото, нито от самите партийни членове и остана в история на БСП като „Тиквагейт“.
Следващата фигура, която участва, е Борис Цветков. Той е много особено политическо явление и няма един работен ден извън Националния съвет на партията-майка. Неговите знания и политическа подготовка могат да бъдат приети един само с юнашко доверие, но както знаем, с юнашко доверие се лее плоча на сграда, а не се прави политическа кариера. Напоследък е активен по две основни теми - детски градини и площадки и терени. Заедно с близкия си съратник и настоящ общински съветник Николай Белалов основат Клуб за местна политика. Идеята на този клуб е да се дискутират проблеми, които вълнуват гражданите, но единственото, което двамата правят, е да се събират с хора, които нямат какво да правят в неделния ден, и да кроят планове за светлото бъдеще. После тези идеи се пускат във вестник „Дума“. Борис Цветков е автор на редица безсмислени предложения за референдуми и законопроекти, които поставят дори самите социалисти в шах, защото не са съгласувани с никой. Нещо повече, тази негова дейност дори доведе до решение на Сергей Станишев депутати от БСП да не внасят проекти без да са минали одобрение през експерти и апарат.
За Явор Гечев, третият участник в тази среща може да се разкаже много. Подобно на Пеевски, той също е известен като син на майка си. Политическата си кариера я държи единствено на нея. Причината за това е, че въпросната дама е крупен земеделец в района Пловдивско и самата партия проявява интерес към привличането на подобни „социалисти“. Тъй като майка му се отказва от политическа кариера за сметка на развитие на бизнеса си, партията предлага синът ѝ Явор да ѝ заеме мястото. Това именно е началото на неговата шеметна политическа кариера в БСП и той става първият председател на Младежкото обединение. С благословията на Сергей Станишев и посредством помощта на апарата, както и на различни похвати, които включват футболна агитка, заплахи, натиск, изнудване и лека манипулация на изборните резултати, той е преизбран за председател на същото младежко обединение. По този начин става депутат и заместник-министър.
Последният участник на тази среща е Андрей Вълчев. Той също е личност със спорни качества. Известен е като вярното кутре на апарата. Андрей Вълчев, като същински матросовец на амбразурата, брани ръководството на БСП и най-вече лидера Сергей Станишев. Неотлъчно следва партийна политика и дори е известен с това, че сваля постове от чужди стени от фейсбук и ги носи лично на ръководството на БСП, за да покаже своята полезност. Изживява се като големият сив кардинал на Позитано и в мечтите си се вижда като председател на партията. Хвали се с това, че във всеки един възможен момент може да влезе при „Сергей“, както фамилиарно нарича партийния лидер. Говори винаги в множествено число като използва НИЕ, като причината е, че не иска да поеме лична отговорност.
Това е кратката визитка на участниците в този разговор. Важното обаче е друго: защо и кому беше необходимо нахлуването в СУ и защо именно тези хора взеха дейно участие в подготовката му?
Отговорите са няколко:
• Опит за вътрешнопартиен PR. Четиримата отчаяно се нуждаят от подкрепата на своите съпартийци. Много добре знаят, че не са долюбвани от „другарите“. Искат да покажат, че милеят за партията и чрез тази акция искаха да върнат спомена за „бай Тошово време“, когато партията е имала юмруци.
• „Наколенки“ пред ръководството. Искат да покажат, че заслужават оказаното им доверие и се стремят да го докажат това по всякакъв начин.
• Очаква се, че през февруари Сергей Станишев ще подаде оставка от поста председател на партията. Причината за това е, че ще става кандидат за евродепутат и се надява да се оттегли в Брюксел в ПЕС, което ще доведе до нов пълен цикъл избори вътре в партията. Това означава, че с оттеглянето на Сергей Станишев четиримата ще загубят своят покровител, а с такива акции те могат да симулират висока цена и да се надяват, че ще си запазят позициите.
• Ръководството на БСП е изнервено от протестите и искат да действат твърдо, но вътрешният министър Йовчев, не се решава на такива действия.
• Тази акция цели да покаже, че партията има зъби и не е “causa perduta”.
Вместо заключение може да се благодари на четиримата основни стратези на БСП, че мотивираха наново участниците на протеста. Техните хулигански акции в стил Волен не им спечели симпатии сред обществото и в партийните редици. Може да се каже, че това е срамна страница в историята на България след 1989 година, когато политици с европейско самочувствие демонстрират поведение на мутри от началото на 90-те години.
Нали основните доводи на БСП срещу ГЕРБ бяха да махнем мутрите от политиката? Сега те самите се изживяват като такива.
