За примитивните народи е характерно това, че не разбират съвсем последиците от действията си. Има американски туземни цивилизации, които са загинали заради това, че са изсекли горите по планинските склонове около плодородните долини, които са населявали. Един по–силен порой, свлачище и точка на историческия процес.
Има и други примери.
Чета страхотния материал на Иво Беров и си мисля – а какво ни крепи като нация?
Нямам ясен отговор, освен баналните, но каквото и да е то, трудно се изгражда и в момента е поставено под въпрос.
Вече 48 дни управляващите действат на байганювия принцип „Дума дупка не прави“. За тях протестите не са протести и не им представляват проблем, ако физически не ги ограничават – за тях те са карнавали, фестивали, хепънинги, пърформанси, концерти за пиано, абе – телодвижения на мързеливи глезльовци.
Протестирайте си, на никого не пречите, вас ви няма. Дори и автобус се опитаха да прекарат през главите ни. Нали ни няма.
И наистина, някои хора с по–примитивно мислене възкликнаха – „Само в арабския свят правителствата подават оставки под натиска на 2-3 хиляди души.“
Да, но защо заради 2–3 хиляди души би паднало едно правителство, ако притежава цялата физическа, символна и икономическа власт. Ако на страната на властта са танковете, автоматите и патроните, а другите имат само знамена? Две – три хиляди невъоръжени цивилни с велосипеди, деца и кучета не могат да се опрат на нито една армия, че дори на нито една жандармерия, въоръжена само с палки.
Тоест, това съждение е истина, но само на повърхността.
Тъпата упоритост, с която правителството и управляващото мнозинство бягат и отлагат отговорността си, само задълбочава прегрешението им, а именно – все по–дълбокото прокарване на разделителни линии на недоверие и неразбиране между големи групи от българското общество.
Разделяй и владей.
Един от методите за възпитание на куче е боят с вестник (признавам, не знам в момента дали е актуален). С вестника не боли истински, но кучето придобива различни навици.
Е, има и страничен ефект – не трябва да си забравяте вестника на ниската масичка, ако кучето е в хола, защото ще си го намерите на малки парченца като си го потърсите.
Въпреки сериозните усилия, властта засега постепенно отравя взаимоотношенията между полиция и протестиращи, между столица и извън столицата, между тези, които могат да си платят сметките и тези, които не могат, между тези, които имат бъдеще, независимо дали тук или извън България и тези, които нямат толкова перспективи.
Всеки ден на власт се плаща с още разделение и с още недоверие. Всеки ден, откупен от тази власт с палки, тараби и щитове, отваря все по–широки рани в тъканта на нацията, които все по–трудно ще зарастват. С мъка изработваните национални консенсуси ще се стопяват, ще изчезва едва прихваналото, трупаното с мъка и с години доверие.
За депутата Петър Курумбашев, това е обикновена игра на криеница – „Отвън се събират все повече хора“ и по спешност парламентарното заседание приключва.
Да, но не е игра.
Премахването на на стените между Източна и Западна Германия и на телените мрежи на Беласица беше преди десетилетия, но те все още са твърде осезаеми между хората. Раната от „възродителния процес“ още боли и дори понякога гноясва.
Изречените тежки думи бавно изчезват. Потопите от помия в медиите все по–трудно ще се забравят, хората все по–трудно ще си прощават.
Затова е необходимо час по–скоро правителството да подаде оставка, да проведем нови честни избори и да се съгласим за някакви по–справедливи правила за устройството на обществото, за да обърнем процеса и отново да се заемем с бъдещето си всички заедно.
Защото който ни раздели, той ще ни владее.
ОСТАВКА!
Автор: Константин Павлов - Комитата
Текстът е препубликуван от блога на автора Бели байтове за черни дни
