Дамата, която ни чисти редакцията, открила покрай кофата за боклук долу едно писмо с адресат в Операта. Помислила, че е нещо важно, за култура, та ни го донесе. Адресатът обаче се оказа не самата опера, а една конкретна партийна централа в същата сграда. Прочетете все пак писмото, много е миличко!
Мили ми Воленчо,
Пише ти леля ти Марийка от Ямбол. Помниш ме, няма как да ме забравиш. Леля ти Марийка, бе, от наш’та махала - тая, дето много те шляпаше по дупето. А веднъж и шамар ти ударих - счупи ни стъклото на москвича. И ти все ревеше, а ваште все те пазеха. То и днеска им го рече - аз съм стайно цвете. Те такъв си беше, днеска си го каза и на всички.
Па защо им го каза бе, Воленчо? Не ви ги разбирам ваште работи, ама всички ми се смеят на мене.
Гледам те по телевизията - все си си малък такъв, ама си нахитрел. Как ги въртиш Сергейчо и Местанчо - луди ги направи. Ама ти такъв си беше - все се биеха децата заради теб, а ти им ядеше филиите с лютеница - докато те се биеха. А ти им се смееше с червени мустаци.
Имам те на снимка - с мойта Сийка - ти я щипеш по дупето, тя реве. Ама сега те гледам - тебе те щипят по дупето - ти си надул гайдата.
Гледам те оня ден - ходил си до Белгията. Там нещо било станало. Бил си бил се крил и на затворени врати си тропал. Аз им не вервам. Ама хич не им вервам! Но пък леля ти Стояна, оная с мустаците, дето и тя те пляскаше - много им верва на тея, чумавите, дето лъжат за теб. Вика ми: той Волен разбойник беше, разбойник си остана. Ама ти не й дръж карез - тя от политика не разбира, тя е от БСП-то. Тея от бесепето хич не те обичат. И все чумосват Сергейчо и викат - той да беше Гошето (Първановия, де), той Воленчо хич немаше ни Капката, ни Деничката да види, ни Брюксел, ни София. Ама мани я нея. Аз съм от твойта партия.
Аз да ти кажа - плясках те, ама все съм си мислила - голем човек ще станеш. Ти голем човек стана, ама и голем бой изяде.
Абе, като съм те хванала, сега ти ми кажи - ти га ходи в Белгията, пи ли бе, Воленчо? Аз не че им вярвам на телевизиите, ама некаква чужда стрина с очила вика друго. Нещо било станало там. Аз да бех твое место - като чичо ти Иван щех да правя - всека тапа от ракията си взема, за да си лови риба на нашта Тунджа. Защо ги хвърлихте тапите от шампанското? Що им ги не взе на твойте? Ти що риба по София налови - все ще ти потрябват - нали софийските риби са едри, не по една, по три тапи за стръв не им стигат.
Ти чичо ти Господин помниш ли го? Беше милиционер, сега е господ. Ходи по града и в портфейла твоя снимка носи. И една кола кара, дето никой нема. И хотел има, и друг прави. И все вика „той, Волен това, той Волен - онова“. Ти го знаеш - той те хвана, кат’ краде кокошките на ваш’та съседка. Ти си знаеш - неква вечер сте се виждали в хотела му, ама си си отлетел бързо. Като го разбрах - много ме заболе. Щото ти викаше „лельо Марийке, като майка си ми - ти човек ме направи“, ама не дойде да ме видиш. Ама много ми е болно, ще знаеш.
Аз не че им вярвам, ама да си питам. Нали съм от твойта партия - ти що се кри под масата летото? Те по нашия край - под чадъри се крият. То и слънце немаше тогава. Аз не я разбирам големата политика по Софията, ама то никой се не крие под маса.
Тука наш’та група от „Атака“ ще се изпоядем. Всички викат: Воленчо едни пари обеща, едни пенсии по илядо лева, а нема нищо. Гледам го и Пламенчо, тоя дето ти го крепиш - дума не обелва, а милиард пари кредит взе. То дето викат - за нас го взели милирада, а 40 милиона немало. Щели да ги търсят. Е, кво да търсят, кат ги взеха? Нали и наш автобус идва да ви крепи милиарда.
Гледам те по телевизора - ти като говориш - ама много добри ги редиш - те всички са идиоти. Ама ти защо ходи по скъпите ресторати в Белгията и харчи пари? То аз не вервам, ама 1600 евро много пара. С тя пари нашта махала зимата изкарва.
Абе, да те питам нещо - зажаднела ми е душата с големец да говоря - ти то това етика знаш ли кво е? То това кво е? Щото тая от бесепето вика: „тоя Волен не етичен“. Аз това го не разбирам - ама ти си си нормален. То като не си етичен, да не си ненормален ?
И последно - то вие като си говорите с Местанчо и Сергейчо колко ще удържите фронта? Не че искам да знам, ама нещо си мисля. То щото, нали знаеш - свои сме - ти пи ли бе, Волене?
То щото ако не си пил - по-добре - осъди ги и некой лев за нас дай. Те другите нека си чакат илядото лева, ама тука ние от атаката и леля ти Стояна (оная с мустаците) - да живнем малко, че ще изпукаме. То и тока, и дървата, и илачите - хич ни нема. Зима иде.
Моя Иван - син ми - е безработен - вие с Деничка ако се вземете - барем шофьор го вземете. Ще изпопукаме, Воленчо.
Тея от депесето ти защо им викаш? Нали сте в групата на Пламенчо? Аз не ви разбирам - уж си играете заедно, а все се карате по телевизиите.
Айде, като дойдеш пак при „господа“ Господин - мини към нас и некой лев земи. То щото аз тогава те плясках, ама голем човек стана, аз друг голем човек по Софията немам.
Днеска те гледам - при вото - ти си въздържател - и се въздържахте . Аз това им викам на мойте баби - въздържал се и в Брюксел. Той, Воленчо не пие.
Хай, сполай ти!
Леля ти Марийка
