Съгласно стандартите за обучението по „Етика и право“ в средното училище всеки десетокласник би трябвало да знае каква е разликата между морал и право, между морални и правни норми. Очевидно е обаче, че днешните управляващи не я знаят. Затова мислят, че като са мнозинство в Народното събрание и могат да променят, „коват“ и изчукват закони, така че да станат удобни за постигане на частните си интереси (случаят Пеевски и промените в ДАНС), могат да направят това и с моралните норми. Не знаят, че те не се формулират от мнозинството и затова не могат да се променят според неговите прищевки. С надеждата да ме разберат какво им казвам, ще използвам терминологията, с която се описва морала в марксистката етика. Може би пък спазват нормите на комунистическия морал?!
Моралните норми са безинституционални и притежават безинституционален авторитет. Казано на всекидневен език, те не се задават от институция, а от обществото като цяло и важат за всеки. Пак според марксистката етика моралът е всеобхватен и регулира не просто отношенията между хората, но и дейността на всички останали социални институти като право, политика и т.н. Затова макар, че изборът на Пеевски да е в съгласие със закона, хората го оцениха като морално недопустим и чрез продължаващия повече от четиридесет дена протест се решени да упражнят регулираща функция на морала по отношение на правото и политиката.
Нарушаването на моралните норми се санкционира от общественото мнение и личната съвест. Първото е характерно за по-неразвитото морално съзнание. Видяхме, че управляващата коалиция не се интересува от общественото мнение, нито на поддържащите я (депутатът Кирил Добрев в опита си да противопостави столица и провинция посочи колко организации от неговия избирателен район не приемат политиката, която партията води), още по-малко от това на протестиращите. Затова и не питам „Имат ли съвест?“. Знам, че нямат.
Според марксизма практиката е критерий за истината. Това е валидно и по отношение на комунистическия морал. В него не се преценява мотива за действието и ако той е нравствен, то да се извърши, а тъкмо обратното. Извършва се действието и след това се оценява. Ако неговият резултат е положителен, то е правилно и добро, ако не е – значи не е правилно. За да не съм голословна, ще се позова на казаното от господин Адемов в сутрешния блок на BTV. Според него е очевидно, че действието по извеждането на депутатите от полицията по този начин не е правилно, защото то не постигна поставената цел. Не е грешка това, че обучените и въоръжени полицаи бяха хвърлени срещу необучени и невъоръжени граждани, за да бъде защитено правото на депутатите да си тръгнат от работа и да отидат при семействата си. А нарушените права на протестиращите? Тук не става просто за правото да протестираш. Нарушено е най-фундаменталното човешко право – и в естественото, и в гражданското състояние – правото на живот. Кой би се осмелил да постави правото на живот над правото да се прибереш след работа при семейството си? Въпросът е реторичен. Видяхме, че има безумци, които правят това и рискуват живота на депутати, полицаи и протестиращи. А дали са безумци или просто изпълняващи поръчка хора, дотолкова интелектуално немощни, че не могат да изберат „точните“ средства за постигането на целта и така предприетите действия да са правилни?! И тогава всички да им ръкопляскат.
Управляващата коалиция продължава да демонстрира неспособността си да преценява обстоятелствата и да изпълнява поставената задача (знаем каква е тя) – и при обсъждането на актуализацията на бюджета, и при обявената програма за управление на правителството. Морал и съвест нямат. Най-страшното е, че са загубили инстинкта си за самосъхранение. Председателят на БСП е като опиянен. Той постъпва точно като шофьор, който се качва в колата си на четири големи водки с надеждата, че ще се прибере и този път вкъщи. Орешарски, като послушна съпруга, го следва, а освен това качва и децата – протестиращите и подписващите се в защита на правителството – да се приберат вкъщи, в обещаното бъдеще с 1575 лева пенсия. Съпругата със сигурно знае, че така не се прави, но мълчи. А децата се радват: „Тати кара!“. Винаги съм се питала дали такива шофьори не си „заслужават“ катастрофата и съм си отговаряла, че трябва да бъдат спирани не заради тях самите, а заради другите участници в или просто наблюдаващи движението. Протестиращите искаме да спрем опиянения председател на БСП, да предотвратим катастрофата. Защото покрай собственото му „семейство“, ще пострадат и нашите семейства. Имаме както моралното, така и юридическото право да защитим живота си и живота на децата и на близките си. Наш дълг, морален и граждански, е да свалим шофьора от колата, да му отнемем книжката и ключа. Нищо, че ще нарушим правото му да си отиде вкъщи. Важно е, че тогава няма да бъде опасен дори и на четири големи водки. Тогава няма да има значение и кой му ги налива.
Да го спрем навреме!
Автор: Недялка Видева, професор по етика в СУ „Св. Климент Охридски”
Източник: OFFnews
Снимка: проф. Цочо Бояджиев
