Николай Николов и Борислав Гиздавков, banitza.net
Поредната класация – поредната излагация за България. Както и през 2012, „Трансперънси Интернешънъл“ и в тазгодишния си индекс за корумпираност поставя България на незавидната 77-ма позиция от 175 изследвани държави. Показателно е, че пред нас са държави със закостенели политически режими като Саудитска Арабия и дори Куба! Братска БЮР Македония е цели 10 места пред родината. В ЕС, зад България е само финансово закъсалата Гърция.
Анализ на резултатите не е нужен. Нужно е да се запитаме как стигнахме до тук. Или по-скоро как за повече от две десетилетия не мръднахме от тук? Потискащо и тъжно е, че този резултат, както и множество други от различни международни класации поставят България на дъното на помийната яма в световен мащаб. Жалко е, че състоянието на държавата и прокажената ни политическата система до скоро се приемаха за нещо нормално, придружени със съпътстващата реплика „ами такова е, ние никога няма да се оправим“.
Не ни ли писна все да сме накрая, все да сме черната овца на Европа? Не ни ли писна ония на жълтите павета да ни се подиграват, да се гаврят, да късат живо месо от малкото, което е останало върху съсухреното тяло на нацията? Не ни ли писна да чуваме всичките онези познати обещания и да търпим последиците от бездействието?
На някои ни писна; някои осъзнаха, че „оправянето“, ако не го извоюваме сами, ще продължим да си бъдем „оправяни“ от хора като Станишев, Сидеров и Доган. Но имената не са важни – много по-значими са наложените принципи и методи, които имената следват в един порочен кръг.
Но и най-страшните окови се рушат. За това и алтернативата, която мнозина не виждат на политическия небосклон, се крие във всеки от нас. Когато режимът, основаващ се на лъжи, корупция и властолюбие не може да бъде сменен чрез демократичните методи, то единственият начин, по който той може да бъде бутнат, е чрез лично осъзнаване и намаляване на търпимостта ни към изгнилата политическа система.
Разрушаването на тази система трябва да се разпространи отвъд площада; противопоставянето срещу наложените правила на играта минава през отказа да дадеш рушвет, през плащането на данъци, както и през желанието да дадеш нещо на обществото.
Битката за промяна не е само политическа, в много голяма степен тя е лична и зависи от всеки българин. Промяната започна, но третият опит ще се окаже успешен само, ако всеки си даде сметка, че борбата със системата е не само политическа; тя е и лична.
Разрастването на протестa – от улицата, през виртуалния свят, до университетската окупация, е единственият катализатор, който да доведе до цялостното личностно осъзнаване на нацията.
Само когато политическата борба надмине тесните партийни граници, разшири се и се превърне в персонална, моралът става политика в действие. Докато всеки го осъзнае – площадите трябва да продължат да кънтят ОСТАВКА всеки ден, всеки час.
