Автор: Иван Бондоков, Move.bg
Преди време си мислех какво би било ако се даде на всеки депутат по един празен лист и бъдат накарани съвсем анонимно да си напишат вижданията и мечтите за това, как би изглеждала България след 10 години например.
Какви ли „прозрения“ биха се родили и дали изобщо ще можем да разделим после написаното по парламентарни групи или леви и десни убеждения? Едва ли.
Въпреки, че не мога да претендирам, че знам какво точно е вътре, според мен светът измежду стените на Народното събрание е съвсем различен. Колко истински може да бъде един човек, станал депутат в България? И изобщо защо да иска да е такъв?
Какво може да движи неговата проактивност и желание за личен принос, след като цената, която е платил, за да се намира там, е толкова далеч от морал и ценности, че ми се струва сюреалистично изобщо да ги питаме „Не ви ли е срам?“.
На първата сесия на това Народно събрание недолюбваният като политик, но голям актьор Стефан Данаилов попита съвсем искрено от председателската трибуна: „Какво ви става като се качите тук, приятели?“. Той твърдеше, че като ги гледал, някой от тях дори познавал, вярвал, че всички 240 души са добри хора в живота, но не проумявал как се променяли, влизайки през дверите на законодателната обител.
Дали е така? Много от нас познават депутати, сегашни и бивши, и могат да кажат дали те са добри хора. И ако е така, тогава истинският въпрос не е дали ги е срам, че правят закони, които не са в интерес на хората, а?
Дали ги е срам, че живеят фалшив живот?
Не ви ли е срам, че сте едни там, а сред нас други?? Не ви ли е срам, че вътрешно може и да искате да признаете, да кажете, но нямате смелост?
Не ви ли е срам, че заравяте доблест и идентичност под фалшиви убеждения, че вършите „добри дела“?
Не ви ли е срам, че сте фалшиви?
