Негативните оценки за положението в страната са се повишили до безпрецедентно високо ниво за последните 6 години. Същевременно обществената подкрепа за членството в ЕС и политиката за финансова стабилност не е разколебана, а нагласите в защита на демокрацията като ценност се увеличават. Това сочат данните от национално представително изследване на общественото мнение, осъществено от Институт „Отворено общество“ – София в периода 5-16 юли 2013 г. сред 1155 души. Според изследването, в обществото съществува превес на настроения в подкрепа на продължаващите втори месец граждански протестите срещу правителството, но те не са съпроводени със съществени промени в електоралните предпочитания.
Отношение към правителството и протестите
45% от анкетираните смятат, че България се развива към по-лошо по време на сегашното правителството, а 20% са на противоположното мнение (35% не могат да преценят). От запитаните, 44% изразяват неодобрение към дейността на кабинета, 33% одобряват дейността му, а 23% не могат да преценят.
Близо 44% е делът на хората, които заявяват, че подкрепят протестите срещу правителството. 16 на сто смятат, че правителството е започнало важни реформи и не трябва да има протести срещу него. Мнението на 23% от анкетираните е, че правителството трябва да получи 3 месеца спокойствие и ако покаже, че не се справя, едва тогава да се протестира срещу него. Близо 17% заявяват, че нямат отношение към въпроса.
Според данните от изследването, което е проведено преди сблъсъците между полицията и протестиращите в София в нощта на 23 срещу 24 юли и не отчита техния ефект върху обществените нагласи, възможността за незабавна оставка на правителството и избори през есента на тази година се подкрепя от около 37,5% от анкетираните. Същият дял анкетирани смятат, че правителството не трябва да подава оставка. 25% са на мнение, че правителството трябва да подаде оставка през пролетта на 2014 година и тогава да се проведат парламентарни избори заедно с изборите за европейски парламент. Най-слаба е подкрепата на идеята за ново правителството в рамките на този парламент, като едва 12% биха подкрепили подобен вариант. (Запитаните са имали възможност да изразят съгласие с повече от една възможност и сборът от процентите надвишава 100).
Оценки за положението в страната
През юли рекордно висок дял от 72% от българските граждани определят положението в страната като „непоносимо/нетърпимо“. Това е скок с 15% спрямо пролетта на миналата година и представлява най-високата стойност, регистрирана по този показател през последните 6 години. Едва 2% смятат, че положението в страната е „нормално/добро“, други 22% го определят като „поносимо“, а 4% не са изразили мнение.
Съществено нарастват и негативните оценки за икономическата ситуация. 63% от анкетираните смятат, че икономическата ситуация се е влошила през последните 12 месеца, а 37% очакват тя да продължи да се влошава. Това представлява увеличение на негативните оценки по тези показатели, съответно с 10 и 15 процента, в сравнение с периода преди една година.
Електорални нагласи
На въпрос „За кого бихте гласували, ако днес има парламентарни избори“, 23,4% казват, че биха гласували за ГЕРБ, 22,1% - за БСП и 5,2% - за ДПС. За всяка една от останалите политически сили биха гласували около или под 2 процента от анкетираните, като сред тях най-близо до прескачане на бариерата са България на гражданите, НФСБ и Атака. 31 на сто заявяват, че няма да гласуват.
На директен въпрос дали биха подкрепили с гласа си нова коалиция център-дясно (Реформаторски блок), включваща ДСБ, България на гражданите, Синьо единство, Зелените, Свобода и достойнство и други от традиционните десни партии, останали извън парламента, 7% отговарят „да, напълно“, а други 12% отговарят „по-скоро да“.
Демокрация и институции
Данните от изследването показват нарастване на нагласите в защита на демократичните ценности в сравнение с предходната година. На въпрос „Ще се съгласите ли да се ограничат за кратко време някои от демократичните права и свободи, за да се въведе ред и сигурност и да се стабилизира икономиката?“ 37,6% от анкетираните отговарят категорично не или по-скоро не, което е увеличение с 10% в сравнение с дела на хората, споделящи това мнение през май 2012 година (27%). Съгласие да бъдат ограничени демократичните права и свободи изразяват 47,7% от анкетираните, което е спад с над 8% в сравнение с преди една година (56%). Относителният дял на несъгласните с ограничаване на демократичните права и свободи е най-висок сред привържениците на партиите в Реформаторския блок, 53% от които са против подобно ограничаване. На обратния полюс са привържениците на БСП, 59% от които биха приели ограничаване на демократичните права в страната.
Доверието в политическите партии продължава да спада, като през юли едва 7% от анкетираните заявяват, че имат голямо или много голямо доверие към тях. Доверието към парламента остава традиционно ниско (10%), а това към правителството (15%) спада до най-ниското си ниво от 5 години насам. Доверие към президента изразяват 30% от анкетираните, а 40% от тях заявяват, че имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на българските. Хората на обратното мнение са 15%.
Подкрепа за ЕС, финансовата стабилност и реформите
6 години след официалното присъединяване на България към ЕС, близо 70% от анкетираните заявяват, че днес отново биха подкрепили членството в съюза и оценяват ефекта от него като напълно или по-скоро положителен, докато около 19 на сто са на обратното мнение. По-добрите възможности за намиране на работа, свободното пътуване и достъпът до евро фондовете са определени от анкетираните като трите най-големи предимства от европейското членство на страната. Под 10% от запитаните смятат, че членството няма никакви предимства.
Мнозинството българи продължават да изразяват привързаност към политиката на финансова стабилност. Над половината от анкетираните (близо 51%) не одобряват идеята правителството да вземе допълнителни заеми, за да попълни „дупките в бюджета“, докато около 24 на сто са съгласни с тази идея. Системата на валутен борд също получава висока подкрепа. 56% от анкетираните заявяват, че подкрепят борда, което е най-високото регистрирано ниво на подкрепа за него през последните 6 години. Против валутния борд са 21% от запитаните. В същото време, идеята за въвеждане на еврото продължава да губи атрактивност, като 67% от анкетираните са против замяната на лева с еврото, а едва 16% биха подкрепили подобна промяна.
Според анкетираните в страната е най-наложително да продължат реформите в секторите здравеопазване (40%); пазар на труда, заетост и доходи (27%); икономически растеж (25%); социална политика (24%) и образование (21%). 8-9% от анкетираните смятат, че са нужни неотложни реформи в съдебната система и в сферата на вътрешния ред и сигурност.
Пълният текст на изследването може да се намери ТУК.
