Юрий Йорданов

Ако погледнете през очите на стария, но вечно млад Фройд днешната Българска действителност, вие ще се втрещите.

Едни „любовници“ се бият пред вратите и постелите на 1300-годишна дама и спорят кой я обича повече. И кой от тях я обича много и кой доживотно. „Обречени“ на любовта си. И бързат да изрекат (по-точно да изкрещят) неудържимата си страст, за да я „ощастливят“. Единият, вторият, третият, петият, последният - всеки по-оттдаден на страстта си - повече и по-добре от другия.

И прииждат нови „влюбени“. Още по-страстни. И на тях им се „обича“. А „похотливата“ тълпа гледа острани - вика, крещи и стиска палци с пристрастия към единия или другия „любовник“. Не разбирайки мазохистичното си изживяване, да плаща театър на пошъл абсурд и още по-пошъл край със слаби, посредствени актьори с говорни, ментални и ценностни недостизи.

А „влюбените“ доживотно и низвергнати почитатели спорят, надхитряйки се, вкарали в употреба „тарикатлъци“, „ундурми“, и други мръстни „фатки“ от професионалния си арсенал и живот на жигола.

И защо е всичко това? Кой е питал 1300-годишната Европейка дали ги иска в дома си или в постелите си? Абсурдността на ситуацията се засилва, когато се погледне отстрани, дистацирано, по цивилизованому.

Гледано отвън, тук, в „нашата“ България едни не-цивилозовани, объркани хора се карат за нещо, което никой не иска да разбере в детайли. Този „филм“, тази повече Балканска отколкото Шекспирова драма не е „Ромео и Жулиета“. Тази история няма да е в бокс офисите на световните класации. Тя ще влезе в кадрите на кратките хроники само когато тук има кръв, сблъсъци и драми. Това, дето му казват „съспенс“ по света. И ще излезе бързо.

Никой не се интересува, че един народ в една страна не могат да разберат кои са, за къде са тръгнали и защо. А дамата с 1300-годишната история мълчи, немее пред страстта на съсухрените си от биологическите и историческите си години кавалери. С изсъхнали цветя в ръката.

Фройд онемява, фройдисткото, „интригатнското“ мислене за всичко това, което ви описах, само може да обясни, но не и да помогне на неосъзналите свойте страхове и недостизи хора, народ, страна.

България, обладаната, чака просветлението в умовете на „светлите“ си „воайори“ - жители и или граждани на тази земя. Дано земята ни даде мъдрост „назаем“ на не-мъдрите!

P.S. Никой не знае дали дамата, предмет на желанията на свойте „ухажори“, е на 1300 години. Вероятно десетилетни усилия на организирано научно старание са довели до тази нейна „младост“. Истинската й история е много по-стара и много по-дълга.