Николай Найденов*
Преди близо 800 г. в лондонските покрайнини близо до Уиндзор е подписана прочутата „Magna Carta Libertatum“ или „Великата харта на свободите“. Този документ за първи път в европейската история ограничава правата на монарха и гарантира определени права и правомощия на английската аристокрация. Датата 15 юни 1215 г. символизира началото и постепенното „предаване“ на власт и правомощия от едноличния владетел към неговите поданици, за да може накрая този документ да бъде считан за вдъхновител на Американската конституция и за неизменен символ на дългия път, който Западната цивилизация изживява, за да достигне до идеите и принципите на масовата либерална деморкация.
В конкретния случай тези детайли нямаше да са от такова значение, ако „Великата харта“ не беше подписана от крал Джон Безименни (King John the Infamous – аз бих го превел крал Джон Срамният). Та този анлийски монарх е толкова неуважаван, че никой негов последващ приемник не носи неговото име. Англия познава само един крал Джон и толкоз. Какво обаче е важното тук? Този човек остава в историята като монархът, който е бил принуден, условно казано, да „абдикира“ пред своите поданици, и това поставя началото на една нова епоха. Именно този, на пръв поглед незначим документ, днес символизира това, за което са се жертвали милиони – свобода и демокрация.
Защо разказвам всичко това? Понякога мощен двигател на промени са крайно неприятни фигури и събития, от които в крайна сметка един народ или една държава упява да се възползва. Разбира се, това може да се приеме като тест за този народ и тази държава.
Убеден съм, че създалата се ситуация в страната е историческа. Също така съм дълбоко убеден, че това, което се случва в последната година и половина, ни показва, че ние ставаме далеч по-рафинирани и прецизни в исканията си. Картината с всеки изминал ден придобива все по-ясен образ. Все по-категорично даваме заявка, че искаме да скъсаме с политическото безвремие, в което се лутаме безцелно последните 23 години.
Това, което трябва да разберем, е, че не сме сами, не сме единствените. В подобна ситуация, където демокрацията и нейните устои са сериозно застрашени, са и повечето държави в Източна Европа – Унгария, Чехия, Румъния, Гърция (отчасти). Настоящите ни проблеми не са толкова плод на „зле функциониращата ситема“, а на проваления ни първоначален опит да направим качествен преход от една система в друга. Не е проблемът как демокрацията функционира, а как ние я употребяваме и дали с подобни на настоящето правителство не се отдалечаваме все повече от нея. Безспорно това са проблеми, които се наблюдават и в други страни. Заглавието на TIME по повод протестите беше показателно в извода си: „Българската пролет. Заинатилият се протест, който предизвиква Източна Европа.“
Намирам, че би било меко казано безотговорно от наша страна, от страна на гражданите, ако не се възползваме от създалата се историческа ситуация и не подредим къщичката си, този път завинаги. Веднъж вече пропиляхме този шанс. Нека не го изпускаме отново.
Зная, че много ще кажат: “Вижте го този Дон Кихот с неговите мелници“. Да, аз съм оптимист. Да, аз не храня напразни надежди, че всичко може да се оправи просто ей така. Наясно съм, че това е сложен, комплексен и нелек процес, който изисква да постигнем общонационално съгласие, че вече правилата на играта ще са именно правова държава, силни иснтитуции, отчетност пред гражданите и най-важното - постоянен граждански контрол. Всичко това, струва ми се, изисква един „нов обществен договор“, че от тук нататък има нов дневен ред и правила.
И понеже е очевидно, че това правителство бие всички предходни по дебелокожие и политическа безотговорност, но също така знам, че има една част от нашето общество, което искрено вярва, че „нещата се случват“ благодарение на този кабинет, нека бъда по-конкретен защо ние трябва да вървим напред, а с Орешарски и цялата клика стари муцуни около него това няма как да стане.
Първо - поне два пъти националната ни сигурност беше жестоко застрашена – с назначаването на Пеевски (за шеф на ДАНС) и с това на Иван Иванов (за зам.-министър на МВР). Действия, които сами по себе си уязвиха и самия ЕС, защото няма как да взаимодействаш със секретна служба, която е ръководена от човек, от когото самите правоохранителни органи би трябвало да ни пазят. Назначението на Писанчев е също доста спорно. Само преди дни Норвегия каза на висок глас това, което си мисли Европа: „Шенген?! Забравете окончателно.“
Второ – като продължение на първото, в момента тече с пълна сила международна изолация на България и по други фронтове. От една стана, за всяка демократична държава е неприемливо да работи с правителство, което се крепи от ултранационалистическа партия, която освен ксенофобска е и антиевропейски настроена. От друга страна се оказва, че е налице ширещ се антисемитизъм, който е добре приет в средите на кабинета. Към това можем да добавим и сериозното нарушаване на основни човешки и политически права от страна на управляващите спрямо мирно протестиращите български граждани. Факт, който е безпрецедентен за ЕС. Тук е и мястото да споменем и проблемите със свободата на словото и медийната незавимост, които с всеки изминалден се задълбочават.
Трето - в последните два месеца и половина освен приказки, друго не сме видели. Ни вест, ни намек дори от дебат за реформа в съдебната система, за реформи в здравеопазването и образованието. Единственото, което „получаваме“, е заем от един милиард лева, който е меко казано икономически и финансово неиздържан. Разбира се, за тези, които ще го харчат необоснавано, той е добре дошъл.
Четвърто - очевидно тече безпрецедентна кампания по разделянето на българския народ, което може да се окаже изключително опасно. Врагът не е вашият „инакомислещ съсед“, а мафията и нейните кукли на конци, които целенасочено прокарват разделителни линии.
Като обобщение: загубата на доверието на нашите европейски партньори, което е безспорен, факт ни гарантира, че с този кабинет ни очаква поетапно спиране на еврофондовете, все по-голям спад на доверие сред чуждестранните инвеститори заради злокачествения политичеки климат, което значително ще влоши и без друго лошата икономическата ситуация в страната и реално вместо нови работни места и подпомагане на бизнеса, можем да очакваме растяща безработица и нови фалити на фирми.
Време е за действия, а не за приказки. Сега е моментът да препотвърдим нашия цивилизационен избор - ние сме част не от „евразийкия проект“ на Путин, а нация, която се развива според принципите на Западната цивилизация. Не вярвам, че която и да е мафия, може да е по-силна от гражданите. Сега му е времето. Сега трябва да се обединим срещу нашия общ враг – олигархията. Може да се окаже, че както крал Джон неочаквано сплотил непримиримите в единство, така и ние, въпреки прочутия ни индивидуализъм и единачество, можем да действаме като един народ и можем да се погрижим сами за себе си. Заедно. Сега трябва да решим дали искаме да вървим напред или да се върнем с години назад. Сега е време за действия!
* Авторът е студент по политически науки в НБУ. Прочетете и другото негово Мнение в NOresharski.com „За пианата, паветата, барикадите и маските“
