„Лельо, ти си ни се паднала от тотото все едно!“, възкликва преди време едно от децата на софийския интернат „Ран Босилек“ (по-късно „П.Р. Славейков“) в малкия апартамент, където кипи мирен труд. Всички готвят, шият или просто се забавляват. „Лелята“ се казва Малина Петрова и е причината те, 40 момичета и момчета, да започнат да излизат от дома, да обикалят изложби, да ходят на театър, да учат полезни неща и да откриват света. Формалното й представяне би минало през подробности, които тя искрено предпочита да прескача. Например: член на Обществения комитет за екологична защита на Русе, учредител на фондация „Утре“, която въвежда в социален живот деца, лишени от родителска грижа, първи носител на Наградата за гражданска доблест „Паница“ (2006 г.)
Едва ли ще срещнете нещо писано за Малина, в което да не присъстват думите достойнство, почтеност, скромност, морал. И кино, разбира се. Малина Петрова е режисьор с 12 документални и 2 игрални филма зад гърба си. Би трябвало да сте чували поне за „Приключено по давност“ - нейното двегодишно разследване на пожара в партийния дом в нощта на 26 срещу 27 август 1990 г. Образуваното следствено дело 15 години не влиза в съдебната зала и накрая е прекратено по давност. В този филм тя доказва кой, защо и как е запалил бастиона на бившата БКП. „Когато някой не казва истината, аз правя филм.“ За Малина Петрова този пожар е едно от най-печалните събития в новата история на България, защото легитимира версията за „липсващите“ документи. В пламъците изчезват свидетелствата за съдбовни действия и решения на комунистическата партия.
Самата Малина Петрова влиза в партийния дом в нощта на пожара, за да спасява документи от архива, свързани с процеса на Трайчо Костов, върху който тя работи по онова време (резултатът е не по-малко разтърсващият „Сърцето умира последно“, 1991).
„Пожарът стана в първата седмица, когато аз най-после започнах да чета в същата сграда документите от процеса Трайчо Костов, за да направя филм за него. Бяха огромни усилия да получа достъп до този архив и не можех да си представя да изгорят. Документите са огромни масиви в мазето на сградата и казваха, че до тях са имали достъп само Тодор Живков и Милко Балев. Само няколко папки-дело от следствието на Трайчо Костов бяха в хранилището до читалнята, но в тях имаше ужасяващи документи и аз исках да ги спася. На другия ден бе разпространено, че всички архиви по Трайчо-Костовите процеси са изгорели. Тогава аз поисках да дам показания, за да кажа, че това е блъф.“
Официалната премиера на „Приключено по давност“ беше на 18 април 2009 г. Оттогава насам той е прожектиран около 15 пъти в Дома на киното и в различни киносалони, на които авторката се опитва да покани лично възможно най-много хора. Някои от прожекциите са организирани от зрителите. До момента не е излъчен по нито една телевизия.
Кой запали партийния дом?
- Отговорът ще намерите във филма. Ще кажа само, че със сигурност не са лумпените – една от много удобните версии. Пожарът е един от най-крупните скандали в новата ни история. Защото, както казва Мишо Иванов, той даде на комунистите възможност да прекъснат връзката с миналото. Всички документи, следи, изчезнаха. Ти им искаш информация за работата на политбюро, какво са заседавали, какви са ония прочути решения, които са толкова тайнствени, в които става дума за чудовищни инвестиции, трансфери, и те казват: документите ги няма, вие нали ги изгорихте. Колко удобно!
Знаем какъв е опитът на тази древна партия. Аз през филма за Трайчо Костов съм ги изучила добре, още от 8 септември, от първия момент.
Като се връщаш назад, виждаш как методично са завзимали властта, как методично са започнали да манипулират, как методично са започнали да фалшифицират историята.
„Приключено по давност“ е филм за манипулацията, независимо от това кой я прави. Пожарът на партийния дом е ключово събитие. Мафията, разбойниците, бизнесмени някакви, те водят своето начало оттам. Оттам започват всичките машинации с огромните (дори не можем да си представим какви) суми и кражби. То даже думата много малка, като си помисли човек, „кражба“.
Какво очаквахте да се случи след излъчването на филма? Вътре има разкрития, доказателства, които не би трябвало да останат без последствия?
- Нямах илюзии, че ще започнат демонстрации. Единственото, което си казвах, е дано това, че сме в абсолютна безпътица и всичко се е объркало и всякакви ценности са изгубени, да не заглуши желанието да научим истината.
Хората са инертни, не са любознателни и лесно се объркват. Вече 7 или 8 месеца едно и също повтарям – моля ви, единственото, което се иска от вас, е да излезете от инерцията, да направите едно минимално усилие – да отидете да гледате този филм. Може да има много кусури, но със сигурност нещата ще ви станат по-ясни, ще разберете какво е важно и няма да могат да ви манипулират като общество. (Това, което се случи тук, не можеше да се случи в Чехия или в Унгария.) Моля ви, имайте търпение. Какво са 167 минути в сравнение с времето, което сте изгубили в глупости, в лъжи, в измислици. Посветете 167 минути. Сигурна съм, че като излезете, толкова неща ще ви се подредят. Защото ние сме оплетени в лъжи.
Искам повече хора да видят филма не заради мен. „Приключено по давност“ ми струваше две години денонощна работа, две години не съм напускала София, такъв обем от информация е минал през главата ми. Понякога се питам откъде ми дойдоха силите да довърша започнатото. Но сега съм спокойна, че съм си отговорила на въпроса и съм си изпълнила задачата.
Всеки факт вътре е доказан, проверен, няма нищо, което да е подхвърлено просто така. Примерно няколко източника ми казаха, че разни хора, които в нощта на палежа са били много активни, след това са получили магазини на „Витошка“ „Графа“ и „Раковска“. Правих опит да намеря потвърждение, но за мен беше непосилно да го докажа. Целият ми екип е 4 души. За такова разследване трябва солиден ресурс. Нека някакъв голям екип като този на Слави Трифонов да се захване.
Според мен много от фактите, които се появяват на бял свят като книги и филми, трябва да ни шокират и да предизвикват реакция.
(продължава)
Автор: Ива Рудникова, интервюто е публикувано на 27 ное 2009 във в-к Капитал.
Цялото интервю може да прочетете на сайта на Капитал ТУК.
