Автор: Светослав Александров*
Дълго време очаквах студентите в българските университети да се събудят. Когато разбрах, че в Софийски университет се планира акция за блокиране на зала, аз се зарадвах. За мен СУ беше мястото, където натрупах познания не само в областта на моята специалност, но за живота като цяло. Независимо, че съм имал и своите разочарования, винаги ще се чувствам щастлив от това, че избрах да завърша в Софийски университет.
Акцията беше успешна. Аудитория 272 – блокирана. След това започнаха коментарите. Голяма част от студентите (слава на Бог) – подкрепиха акцията. Някои – не. „Мисля, че университетът е място, където се преподава знание. И в университета съм професор“, каза професор Димитър Токушев, чиято лекция беше провалена. Сред студентите имаше такива, които също казаха, че искат да учат, а не да наблюдават протест в собствения им университет. Даже ректорът Иван Илчев, който преди месец изуми България с красива реч относно текущата обществена и политическа обстановка, се отдръпна частично. „Да окупираш една аудитория в името на справедлива кауза, но да лишиш колегите си от право да учат, не ми се струва много морално“, съобщи той пред медии.
Дали това е така, уважаеми господин Ректор?
Една от горчивите чаши, които трябваше да изпия, беше моментът, когато Комисията по досиетата разкри кои от преподавателите ми са били служители на Държавна сигурност. Слава Богу, във факултета, в който съм завършил, разкритите имена бяха малко. Но въпреки това болеше, господин Ректор! От някои преподаватели сред разкритите аз съм се възхищавал. Аз виждах някои от тях като истински светила в тяхната област, с множество научни открития, същевременно блестящи популяризатори на науката – винаги представяйки лекциите си с лаптоп и мултимедия и разказвайки увлекателно, за разлика от други техни колегии, които си мърмореха изпод носовете и драскаха неразбории по дъската. И изведнъж – горчив хап. Агенти…
Разбирам защо това може да се е случило. Съзнавам какво е означавало да си учен през годините на тоталитарния режим. Във времена, когато е било трудно да имаш достъп до западните научни списания и западната научна информация, не е особено мъчно да се досетим защо е имало такива, които са пожелали да станат сътрудници на Държавна сигурност. Каква цена обаче са платили в името на кариерата си, това е друг въпрос. Дали тази цена е включвала да донасят за колеги и приятели? Не ми се иска да коментирам. Ще кажа само следното - ето това, господин Ректор, ми се струва, че не е много морално. А не решението на няколко будни студенти, които са решили да Ви създадат известно неудобство, заемайки аудитория, и евентуално пренасочвайки лекциите към други зали. Неудобство, което можем да преглътнем за няколко дни.
Има някои неща, които обаче не можем да преглътнем. Това са неконструктивните и неточни обвинения към студентите, участващи в акцията. Разбира се, чуваме стандартни клишета, които се въртят в обществото от години – че студентите били алкохолици, хаймани и блокирайки зали на Ректората, щели да ги „освинят“ (с извинение за жаргонния израз, но да, прочетох такъв коментар вече в мрежата). Но далеч по-обидни са тези, че студентите са искали да саботират учебния процес в името на политически пристрастия. Това е нещо, което не мога да приема, защото е лъжа. Убеден съм, че нямат никакво желание да вредят на образователната и научна дейност в България.
Нека да ви запозная (виртуално) с момчето, което днес (вчера - б.р.) разказа пред БНТ и bTV защо се блокира аудитория в Софийски университет - Борис Рангелов. Той е студент-първокурсник в СУ. С негово разрешение споделям следните няколко неща в тази статия. Той е човек, когото познавам от години. Знам, че обича науката, че би се раздал докрай, за да може в България да има образователна и научна дейност. Знам го, защото вече се е доказал.
Доказа се миналата година, когато най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа – НАО „Рожен“ беше пред затваряне. Той предложи във Фейсбук да бъде създадено събитие за запазването на обсерваторията. Групата „Да запазим НАО Рожен“ доби нечувана обществена и медийна популярност. Когато самите астрономи предложиха идеята да бъде създаден футболен отбор „Роженски мечки“, който да се бори срещу печално известните „Бистришки тигри“, обществеността някак си осъзна, че не може само с хляб и зрелища. Обсерваторията беше спасена.
През това лято с Борис положихме основата на още една научна кауза, която ще се бори за членството на България в Европейската космическа агенция (ЕКА). България е единствената страна от Европейския съюз (без да броим новата членка Хърватия), която дори не е поела стъпките към асоциирано членство към ЕКА. В рамките на броени дни беше създаден инициативен комитет, включващ учени, общественици и студенти. До този момент сме събрали вече 500 граждански подписа в подкрепа на инициативата.
Господа критици – това не са хората, които искат да саботират академичния процес в България. Вярно е – първокурсници като Боби и хора като мен, наскоро завършили студенти, нямаме същите наукометрични показатели като вас. Не можем да се похвалим с десетки статии и стотици цитати. Но млади момчета и момичета днес се сещат да лобират за научни каузи, които дълги години бяха пренебрегвани от Вашето поколение. Много от тях някой ден ще станат добри юристи, лекари, а може би и учени и университетски преподаватели.
Господин Ректор, моля Ви, недейте да отсъждате твърде строго. Знаем много добре, че завземането на сграда от Софийски университет от група студенти по никакъв начин няма да засегне негативно научната дейност на университета и ще бъде само временно неудобство за преподавателската. Още повече, че „окупаторите“ не стоят в залата, само за да бездействат – те ще организират лекции и други мероприятия с избрани преподаватели. Това е важен процес, който ще помогне на академичното съсловие и интелигенцията в България да преведат общността през трудните времена.
Сам признавате, че каузата е благородна, тъй че - оставете залата на активните студенти за известно време – и аз съм убеден, че когато правителството на Орешарски подаде оставка и България после придобие истинско проевропейски настроено правителство, науката и образованието също ще започнат да се развиват.
Светослав Александров е роден през 1986 година, създател на сайта КОСМОС БГ (www.space-bg.org). През 2009 година е финалист в политическото риалити на БНТ „Големият избор”. През 2011 година завършва магистратура по растителна физиология. Сътрудник е на Български християнски студентски съюз (БХСС).
* Текстът е изпратен на редакционната ни поща, заглавието е на редакцията.
