Автор: Александър Кьосев
Гледах преди малко Бетина Жотева и Явор Дачков в „Денят започва с Георги Любенов” по БНТ. Жотева се държа твърдо, страстно и разумно, каза основните неща, които всички мислим: избори в най-близък срок, памет за принципите на протеста, гражданска енергия и солидарност. Срещу нея имаше човек, който все повече става опасност за България. За мнозина той е opinion maker, т.е. прави собствените им мнения, затова изказванията му не бива да бъдат оставяни без последствие.
Внезапно Явор Дачков, един от най-яростните дискредитатори на „протестърите”, върху чийто глави изля кофи от реторическа помия, повтори основните неща, заради които избухна протеста, само дето не употреби думата „морал”. Борба на гражданското общество срещу целия корумпиран политически елит, натиск, който да не допусне да ни управляват мутри и зад-кулисие, солидарност, нетърпимост, участие на гражданите във властта. Разбира се, споделяме ги, с или без Дачков, той не ни е нужен.
Проблемът е, че такива като него могат да говорят всичко, което им е необходимо в момента, а после друго – в следващия момент. Той казва, че гражданите не бива да допускат да бъдат управлявани от мутри, той, журналистът, купен от мутрата Алексей Петров. Той казва, че най-важен е радикалният общ протест срещу цялата система – но забрави да запита онзи любим свой въпрос, с който атакуваше протестите: „А после?”. Какво конкретно правим в политическата реалност, какви са близките, изпълними политически цели тъкмо в тази реалност, каква е тактиката, с която можем да ги постигнем?
Той каза, че Бойко Борисов ясно и категорично трябва да се разграничи от Пеевски – споделяме! Два пъти споделяме – това трябва да е лозунг на следващите протести! Той попита електоратът на ГЕРБ как търпи Бойко Борисов, на БСП – как търпи Станишев, на ДПС – как търпи Доган … колко хубави въпроси! – само че идващи от него, способният да напише абсолютно всичко, срещу абсолютно всеки, от него, който допреди седмици търпеше, дори страстно подкрепяше правителството на Орешарски.
Той казва, че е необходимо да се поеме политическа отгворност за трагедията във Варна, с което разбира се всеки нормален човек би се съгласил – и бързо, скорострелно, преди всяка експертна оценка за причините за трагедията (а за такава са необходими месеци, ако не и години работа на геолози, урбанисти, специалисти по води, изследователи на админнистративния архив и решенията, свързани с казуса „Аспарухово” на общинската и държавна администрация, на преписките между община Варна и министерството на бедствията, авариите и катастрофите и пр. и пр; който не знае какво е оценка на причините на катастрофи да погледа малко Discovery channel), обвини за всичко кмета на ГЕРБ.
Въобще – чухме верни, изстрадани от нас, неща, казани от неверен, дискредитиран, изврътлив човек, готов на всичко, казани с неясни цели. От Гуньо адвокатина, който не знае в момента на кой господар служи – или може би ние не знаем? Защото Дачков само привидно говори срещу целия политически и криминален елит. Всъщност говори срещу Боко и Рефоматорския блок, срещу БСП и донякъде Доган, но не каза нищо срещу Алексей Петров, не каза нищо срещу Цацаров, нищо срещу Цветлин Йовчев…. Нищо срещу Путин и рускатата пета колона в България. Нищо срещу себе си и журналистическия нанос, към който се числи.
Все едно, дори думите му да са кухи и казани с тайни мотиви. Основните принципи на протеста се оказаха верни, след като ги повтарят дори и техните врагове. Трябва да ги опазваме в тяхната автентичност и да не вярваме на гласове-имитатори-натрапници, които искат да ни ги отнемат.
Нека и сами да си зададем въпроса, който мъчи всички нас: Правителството ще падне, Пеевски и политическия чадър на ДСП засега – не.
Какво ще стане после? Тук думата „ние” престава да бъде валидна. Нека всеки гражданин сам оцени наличната политическа реалност и сам вземе решение как да гласува. Ясно е, че политическата утопия на протеста – измитане на целия политически „елит”! - не може да се реализира с магическа пръчка, трябва да се взимат тежки практически решения в изборния процес. Далеч съм от позицията да давам практически акъл на онези, които са доказаха, че са активни, ангажирани и мислещи. Може би единственото, което аз мога да посъветвам – нека всеки гражданин взима тези решения индивидуално, а не корпоративно, сам – а не защото принадлежи на един или друг клан, село, агитка, телевизия, отбор, мутренска групировка, партия, прес-групировка, банка и пр. С индивидуална отговорност пред себе си.
Ичточник страницата на Александър Кьосев
