Светлозар Василев, Цветелина Сърбинска, Васил Гарнизов, Димитър Начев, Стефан Тенев, Гергана Попгеоргиева
Този текст е позиция на работната група на Протестна мрежа „Перверзия на човешките отношения в политиката”. Нашата цел е да допринесем към дебата за това как живеенето в пост-тоталитарна България уврежда емоционалния живот и човешките отношения на нивото на групите, институциите и общностите.
Основната ни теза е, че дългогодишната и систематична злоупотреба с власт в България е довела до възникване на политически практики, чиято цел не е повишаване благосъстоянието на гражданите, а престъпното забогатяване на определени политически и икономически прослойки. Основните средствата за това са манипулация на общественото мнение, силовото налагане на интереси и колузията между икономически субекти, държавна власт и медии. Тези практики бяха утвърдени от комунистическия елит, който съвместно с агентурната мрежа на Държавна сигурност и създадените от тях структури на организираната престъпност, установиха контрол върху всички сфери на политическия, обществен и икономическия живот в страната.
От гледна точка на науките за човека (антропология, социология, психоанализа, системна теория), провала на демокрацията в България може да се обясни като резултат от специфична патология на груповия ни живот. Есенцията на тази патология е подмяната на демократичните ценности с обогатяване на определени елити. Резултатът от това е, че естествените оздравителни процеси на човешките общности са блокирани, а достъпа до ресурси на политическите и икономически конкуренти е сериозно затруднен. Потърпевши са най-вече обикновенните граждани и групите с най-слабо представителство във властта (възрастни хора, безработни, социално слаби, болни).
Управлението на тройната коалиця и правителството на Пламен Орешарски са поредната илюстрация за перверзното лице на политиката и ефекта й върху човешките отношения. Изумителен е стремежът на управляващите да представят за демократична една политическата система, която по същината си е олигархична и дори плутократична. Разликата е в това, че демокрацията предполага лидерство, насочено към постоянно обновление на институциите и общностите. Лидерство, което не е персонализирано и позволява достъп до властта на база знания, умения и заслуги (меритокрация). За разлика от демокрацията, олигархията предполага търгуване с власт (властта се купува или разменя). При плутокрацията властта не се делегира и завоюва чрез авторитет, нито се продава. Напротив - тя е в ръцете на определени кръгове, които не желаят да я споделят, защото са изградили система чрез която безпрепятствено се обогатяват от социалните си позиции.
Този процес не е едностранен. Поради действието на заучени и предавани през поколенията нагласи и модели на поведение, голяма част от българските граждани допринясат за случващото се. Тези поведенчески модели са осигурявали оцеляване в условията на тоталитарна власт, макар и на висока емоционална и морална цена. В условията на преход към демокрация обаче, те са съществена пречка към себеосъзнаване и заемане на активната гражданска позиция.
Изследователите, работещи в областта на човешките отношения наричаме тези състояния на ума „постдиктатурен шок”, „травматична идентичност” и ”тоталитарни състояния на ума”. Изследванията от последните няколко десетилетия сочат, че спънките в политическия живот и демократичното функциониране на институциите е резултат от циркулярни взаимодействия между вътрепсихичната и външната реалност, при които изопачената социална реалност, става единствено възможната реалност. Така перверзията на морала става част от начина по който възприемаме реалността, част от мисленето и свързването помежду ни.
Ние вярваме, че за да се справим с конфликта „граждани срещу мафията”, ние трябва да се справим първо с конфликта „мафията в ума”. Под „мафия в ума”, разбираме тази част от човешката природа, която ни прави склонни да се облагодетелстваме и да влизаме в престъпни съглашения поради завист, алчност или отмъстителност. Готовността ни да бъдем цинични и да мислим през дуализма на категориите добър-лош, без нюансите и сложността на модерното живеене. В този смисъл, ние вярваме, че протестът може да успее, когато проявим реализъм и умереност първо към самите себе си. И след това, или паралелно на това, към другите.
Има няколко качествено нови и поради това ключови явления, които показват, че това е възможно. Първото е наличието на критична група българи, които протестират срещу лишаването на гражданите от възможности за участие във властта. Тази група, по естествен начин обединява новото поколение протестиращи с борещите се за демократични ценности от 1989 година и със защитниците на екологични каузи. На второ място „Протестна мрежа” заяви своята политическа програма от законодателни, икономически и социални мерки, които са изцяло в този дух и по тази причина могат да бъдат припознати от широка група граждани като необходимите за обществото ни реформи. На трето място, продължителността на настоящите протести показва, че възникналата гражданска опозиция е устойчиво явление, което няма да престане и има ресурс да предизвиква трусове във властта. На последно (не по важност) място е факта, че възникват политически коалиции, включващи граждански експерти в ръководните си структури („Реформаторския блок”).
Дейността на групата „Перверзия на човешките отношения в политиката” е насочена към изобличаване на политически и социални практики, резултат от злоупотреба с власт. Целта ни е да насърчаваме добрите практики и активно да участваме в инициативите на ПМ и други групи, борещи се за демократични ценности. Непосредствените ни цели са участие в публични форуми, публикуване на текстове и сътрудничество с други групи със сходни цели.
За контакти:
Светлозар Василев: [email protected]
