Автор: Александър Кръстев
Един пасквил, един текст в отговор, много спорове на онлайн агората - всеки със собствения си висок глас и собствен дневен ред. Все едно нищо не се е променило през последната 1 година…
Всъщност, много неща не са се променили от 14 юни 2013 насам - и тогава искахме прозрачност в работата на държавата, и тогава говорехме за зависимите медии и превръщането на журналисти в жертви на нечии корпоративни интереси, и тогава искахме гласът на инакомислещите да има къде да се чува. Отношението към говоренето за тези неща обаче сега сякаш е различно - желанието за яснота около „Южен поток“ се принизява до „работа в полза на чужди господари“, журналисти от претендиращи за независимост медии работят повече с теории отколкото с факти, а желанието за право на отговор към откровено манипулативен текст се счита за намеса в нечия редакционна политика и едва ли не физическо нападение срещу журналист.
И като споменах правото на отговор, подскачането срещу тази практика на качествената преса сякаш прави Етичния кодекс на българските медии излишен. А не трябва ли да е това библията на журналистиката? Най-важните медийни правила, под които всеки уважаващ себе си журналист трябва да се подписва? Нещата явно не стоят така, както са ме учили в университета - коректност, проверка на фактите, по възможност независимост и лоялност на гилдията.
Иначе не съм сигурен надигащият се медиен фронт в защита на журналист, срещу чийто текст е поискано право на отговор, дали е плод на подобна лоялност на гилдията. Прилича ми обаче на местен шовинизъм, при който нямат значение истината и „правотата“, а само принадлежността - няма значение сгрешил и е журналистът, важното е, че работи в медия, и това е достатъчно, за да бъдат забравени много други неща.
И още нещо са ме учили в журналистическия факултет (а и след това, и то много от хората, с които днес сме на различна вълна) - в спора и медийния анализ печеливши са винаги аргументите, подкрепени с факти. Реалността може би сочи друго. А аз продължавам да (не) си спомням защо се отказах от тази професия…
Източник: The Dreamreader
