Наш „бдителен“ читател, минавал покрай НДК, намерил това писмо. Листът бил сгънат прилежно, но вятърът го бил отвял на фонтаните. Заради неговата фундаментална стойност към историята на днешна България, го предлагаме на Вашето внимание. (Текстът е автентичен, правописът - също.)
Другарко Манолова,
Три дни не спя. Три дни съм полудел. Гледам телевизора от сутрин до нощ и ви гледам оня ден сутринта да говорите за протеста на младите и хубавите (дето другарката Дърева така им вика).
Ама оставете ги, другарко Манолова. Не се занимавайте с тях. Ние като сме стари и мъдри - грозни ли сме? С по 3 вишета сме. По вагон книги сме прочели - както каза оня дето на павлов му прави статуя некаква.
Цял живот се бъхтам - цял живот се трудих. И какво - ходих на пет екскурзии до саюза, три до гедерето (докато си беша нашо, взема ни го тоя Горбачов), две до Чехия, другото не го помня. Ама и да го помня - кога беше и какво като беше?
И кво? Место да си рахатувам сега - ходя по митинги и се правя на маймуна. И защо ни пратихте Шамара при нас ? Ма то просто, бе, Манолова. Голем простак и мръстник. Мъ мен мъ срам. Бил певец, бил рабър. Ма то гнусно, бе Манолова. Ма то на маймуна мяза. Ама стискаме - все некой лев идва.
Гледам ги мойте от моя си митинг - и те се срамуват - кОлтурни хора сме, кой с едно више, кой с 2 средни образУвания. И тях ги срам. Ам стискат и те - и те си помагат с некой и друг лев.
Единият път - оня с голата другарка дето нещо френско играха заради онези от паветета. Скрих се в храститити. Плаче ми душата. Срам мъ. Да си имаме власт, да си е наше момчето - Учено, делан камък и ни на маймуни да се правим. За Орешарски казвам. И некаква гола шафрантия да ни води. Избега и тя. Взема си парите и дим да я няма. Ама що срам брахме - ний си знаем.
Ами онова със сокчетата дето го върте Нина на жълтите павета. Нашта Нина, дето ни е шефка. Ваз ви лесно, другарко Манолова. Вие сте си пазени от милицията добре. Много добре ви пазат. Ама ние, стари хора - що страх брахме. Ни го знам президента, ни съм го видел. Знам - го не е наш, лош е. Верно. Стоим на улицата пием булвочите на Нина, хоро играхме за телевизиите. На семсе години - на маймуни ни направихте. На вас ви лесно с Ангел - той министър, вие шеф на парламента.
Ама и за друго да си кажа. Щото вие за некакви 100 лева говорихте по телевизора. Аз с моята другарка колко да струваме. Там едни 70 - 80 лева ще са ни впомощ. Зима иде - требва да си помагаме - вие дръжте фронта горе, ние сме долу и стискаме.
То щото верно идеи, идеи - ама и ние ходим в същите супери дето не ги затвяряте. Скъпите. И там цените и за тези от жълтите павета и от нашия митинг - все същите - скъпо, ама много скъпо. Оня ден онея 3 лева дето ги спестих от тока (заради другаря Стойнев - Маркс и Ленин да го поживят - аз на тех се кръстя) ми ги взе оная дропла от касата на супера. И кво - нема ги. А Стойнев - герой. Не излиза от телевизора.
И да ви кажа нещо - кажете на другарите от цека-то - дръжте, стискайте властта. С тези митинги много си помагаме. Другаря Петров е златен човек - рейс ни уреди, пари ни дава, видехме другари дето не сме се виждали по сто години.
Нека си крещат и викат онея, ние стискаме тука на пилона. Шамара е златно момче. Петното е златен. Ама не бил чел книги - то нии кат четохме докъде го докарахме
Пратете ни Ангел Геварата - колтурно момче е, нека той ни води, а па да си води и телевизията.
Само да не забрава - кажете на другаря Петров (тоя дето дава парите) - на Георги Стоянов Иванов и на жена му от 33 ППО - по 80 лева на пилон. Другите като са по-тъпи - давайте им по 10.
С изсвинение за дългото писмо, ама пусто нема дека да ви вида.
С другарски поздрав,
Георги Стоянов Иванов,
от пилона
