Noresharski.com публикува изцяло писмото на Ася Манджукова-Стоянова и Александър Стоянов до Вивиан Рединг, вицепрезидент на Европейската комисия и комисар по правосъдие, основни права и гражданство.
Писмото откроява редица действия и ограниченията, налагани върху протестите, които са в нарушение на българското вътрешно право, на демократичните принципи и са крайно неадекватни спрямо обявената им цел: да гарантират обществения ред.
Писмото призовава за извършване на проверка на изложените факти и обстоятелства и издаване на официално становище на еврпейския комисар по следния въпрос: българското правителство и МВР нарушават ли правата на протестиращите, гарантирани от чл. 10 и чл. 11 ЕКПЧ?
Писмото е изпратено на български и английски с копие до Европейската комисия и Представителството на ЕК в България.
Целият текст на писмото може да прочете тук:
До г-жа Вивиан Рединг
Вицепрезидент на Европейската комисия
Комисионер по правосъдие, основни права и гражданство
Копие до: Европейската комисия
Копие до: Огнян Златев – Представителство на Европейската комисия в България
Уважаема госпожо Рединг,
Ние сме двама от хилядите хора протестиращи срещу настоящото българско правителство в продължение на повече от месец и настоящото изявление изразява възмущението и молбата за ангажиране и активна позиция на европейските институции най-малкото на голямата група от хора, с които излизаме да протестираме всяка вечер.Всъщност вероятно то споделя виждането на по-голямата част от протестиращите.
Адресираме настоящата молба към Вас, в качеството Ви на вице-президент на Европейската комисия, отговарящ за основните човешки права, защото предметът на писмото не е самият протест, неговите мотиви и цели, а начинът, по който нашите общочовешки права, гарантирани от чл. 10 и чл. 11 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ са грубо нарушавани.
Уверени сме, че сте добре запознати с настоящата ситуация в България, с начина, по който протича анти-правителственият протест, с това, че е мирен, демократичен и интелигентен.
Независимо от това, ограниченията, налагани върху протеста, са в нарушение на българското вътрешно право, на демократичните принципи и са крайно неадекватни спрямо твърдяната им цел: да гарантират обществения ред. Още по-недостоен е фактът, че правителството използва властта и политическото си влияние да кара други, предполагаемо аполитизирани институции като полиция и прокуратура, да нарушават или злоупотребяват със закона, така че изпълнителната власт да постигне жалката си цел да остане в управлението на страната против желанието на по-голямата част от народа.
Примерите са както следва:
-
Заграждане на сградата на Народното събрание в нарушение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.
Скоро след началото на протестите сградата на Народното събрание бе оградена от полицейските власти с бариери отстоящи на повече от 150 метра от самата сграда. Това е в грубо нарушение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, според който зоната за сигурност около Народното събрание, в която протестите са забранени, не може да надвишава 20 метра. Дори днес бариерите буквално достигат стълбите на най-голямата православна църква в България – Св. Александър Невски – символ на София и България. В продължение на няколко дни хората имаха нужда от разрешение от полицаите, за да посетят църквата. На 3 юли 2013 г. достъпът до църквата беше напълно забранен в продължение на половин час, което бе заснето на видео от нас.
На този ден ние попитахме полицейските служители, отговарящи за полицейската окупация, на какво правно основание са поставили такива големи заграждения, в явно нарушение на закона. Те ни дадоха противоречиви отговори, които очевидно бяха скалъпени на момента. Един такъв отговор беше, че те не били действали на основание Закона за събранията, митингите и манифестациите, а на основание Закона за Министерството на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от този закон обаче изрично изключва налагането на полицейски ограничения в случаите на събрания, митинги и манифестации.
Друг факт, използван от Министерството на вътрешните работи като основание да засили мерките около Народното събрание е абсурден и нелеп – скандално известният лидер на екстремистката националистическа партия Атака и член на парламента влезе в в главната сграда на законодателния орган, въоръжен с палка - единия ден, и с пистолет – на следващия ден, като и в двата случая той лично се нахвърли върху протестиращите и бе спрян само от полицията. Същият този човек заплаши протестиращите, че ще започне да извършва „граждански арести” /които са напълно незаконни по българското право/, защото полицията не си вършела работата. Никакви действия не бяха предприети срещу него за демонстративната му агресия, но ние, протестиращите, станахме по-охранявани и от престъпници.
Като оградиха сградата на Народното събрание с такъв голям периметър и в нарушение на закона, членовете на парламента /който по закон определя размера на охраняваната зона/ си осигуриха повече възможни входове към сградата, далече от протестиращите, радвайки се на комфорта и изолацията от хората, които искат оставката им.
2. Заграждане на сърцето на централна София.
На 11.07.2013 г., след 18.30 ч., когато нито Министерски съвет, нито Народното събрание работят, цялата зона около сградите на тези две институции бе блокирана от огромен брой полицаи под директната лична заповед на Министъра на вътрешните работи – г-н Цветлин Йовчев, зам. премиер, за чиято незабавна оставка протестиращите настояват. Районът между площад „Независимост”, бул. „Цар Освободител”, бул. „Васил Левски” и бул. „Княз Дондуков”, площ, по-голяма от площта на Ватикана, в сърцето на която се намира църквата „Свети Александър Невски”, бе заграден от стотици полицаи без обективна причина – като всеки друг ден протестът беше мирен.
3. Използване на полицейска репресия, заплахи и ненужни предупреждения срещу отделни лица. Манипулиране на полицаите и злоупотреба с труда им.
3.1. Получавали сме в много случаи оплаквания от хора от страната, които са посмели да протестират, че са били сплашвани от своите работодатели, както и че са били привиквани и проверявани от полицията. Издавали са им така наребените Предупредителни протоколи, в които хората се подписват под заявление, че ще се въздържат от нарушаване на закона и обществения ред. Тези протоколи са обикновено напълно произволни и необосновани, и не почиват на действителни правни и фактически аргументи.
Обществено известен е фактът, че хората в малките български градове и села се страхуват да изразяват свободно мнението си, заради високата безработица и зависимостта на голяма част от тях от работните им места в държавните и общински администрации или в малкото работещи предприятия, които оцеляват най-вече заради съответното благоволение на местните власти.
Малкото, които се осмеляват да надигнат гласа си, биват привиквани в полицията, подлагани на ненужни проверки и предупреждения или заплашвани с уволнение.
3.2. На 10.07.2013 г., пред едно от полицейските заграждения при Народното събрание ние и още един протестиращ бяхме заплашени със съставяне на актове и с полицейски арест без никаква причина. Ние бяхме физически блъскани от главен полицейски служител, без каквото и да било основание, само защото стояхме твърде близо до един от обособените в загражденията входове, на разстояние 150 метра от Народното събрание /инцидентът е записан/. След като ни дадоха няколко противоречащи си и напълно незаконни разпореждания, с надменното обяснение, че ако не ни харесва, можем да се оплачем, накрая ни издадоха Предупредителни протоколи да не нарушаваме Закона за движение по пътищата /?!/, въпреки че там, където се намирахме, нямаше движение – то бе забранено от същите тези полицаи със същите тези заграждения.
3.3. По време на протестите често комуникираме с полицаите, които охраняват протеста и така научихме две важни обстоятелства:
- Болшинството от полицаите подкрепят протеста – те се чувстват също толкова омерзени, обидени и гневни от новите назначения в системата на националната сигурност, и не по-малко възмутени от факта, че с труда им се злоупотребява от месец, в изтощителни и продължителни дежурства, които отдавна са преминали законовите ограничения за максимални месечни работни часове, без почивка и с празни обещания за компенсации. Те нямат право да изразяват мнение и това се използва за експлоатиране на труда им. За жалост, един полицейски служител почина след прибирането си от такова продължително дежурство, ненужно налагано от Министъра на вътрешните работи, но тази информация бе бързо и прилежно потулена до степен да се твърди, че полицаят си е имал сериозни здравословни проблеми преди трагичния инцидент. Дори това да е истина,чудим се как са могли неговите началници да изискват от него да стои прав под слънцето и в жегата на 12-часово дежурство?
- Полицаите непрекъснато биват манипулирани с невярното твърдение, че протестът е незаконен. Техните началници, които разпространяват тази информация, се позовават на това, че протестът не бил деклариран в общината по реда на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Разпоредбите на този закон обаче изискват уведомлението да бъде подадено от организатора на протеста, а както е обществено известно, такъв човек не съществува – протестът е спонтанен и няма организатор – всеки един от нас е организатор сам на себе си. Практическата празнина в закона по отношение на неорганизираните протести не ги прави незаконни – напротив, единствено прави законовите разпоредби, отнасящи се до организираните протести, неприложими към този протест, който представлява директно упражняване на правото на всеки един гражданин, участващ в него, да участва в събрания и да изразява мнение /чл. 10 и чл. 11 ЕКПЧ/. Разбира се, полицаите няма как да знаят тази техническа правна подробност, поради които са карани да мислят, че застават срещу хора, които грубо нарушават закона.
Ние нямаме нищо против полицията да бъде там и да си върши работата, но искаме тя да бъде вършена законно, при стриктно спазване на закона и правата на протестиращите, в услуга на обществения интерес, а не в услуга на домогванията на правителството да смаже протеста по всички възможни начини.
4. Включване на прокуратурата в дискредитирането на протеста.
Вечерта на 10.07.2013 г. се случи тежък и трагичен пътен инцидент на големия булевард „Цариградско шосе”. Много хора бяха тежко ранени и за съжаление, 26-годишна жена почина вследствие на катастрофата. Още на следващата сутрин /няколко часа след инцидента/ - 11.07.2013 г., Софийска Градска Прокуратура публикува на електронната си страница информация, че било вече установено,че, цитираме: „Екипът на Спешна помощ е пристигнал на мястото на инцидента с 12-минутно закъснение, тъй като линейката не е била допусната до бул. „Цариградско шосе” от протестиращите, така че се е наложило да използва друг маршрут. Това е възпрепятствало докторите да реагират навреме на сигнала, подаден от 112.” На основание така установената „вина” на протестиращите, прокуратурата е издала „предложение” до Софийска община да издаде становище и „съответната заповед” по Закона за събранията, митингите и манифестациите, с която да осигури избягване нарушаването на обществения ред и разстройството на движението по пътищата. „Предложението” е съпътствано с инструкция становището и заповедта да бъдат издадени не по-късно от 12.00 ч. на 12.07.2013 г.
Съществуват няколко проблема от изключителна важност в тази изненадващо бърза и, меко казано, необичайна реакция на прокуратурата:
4.1. Становището на Софийска Градска Прокуратура е категорично подвеждащо. Към момента на издаване на „предложението”/заповед, такъв факт не е бил установяван нито от прокуратурата, нито от разследващите органи. Това бе разкрито бързо след публикуването на информацията, когато медицинските служители, участвали в спасяването на пострадалите, декларираха, че още не са били разпитвани.
4.2. На 13.07.2013 г. действителната истина бе разкрита – шефът на Бърза помощ – д-р Георги Гелев, заяви пред БНТ, че именно полицията е спряла линейката и е казала на екипа да ползва друг маршрут. Независимо от това, по думите му линейката е пристигнала навреме, а и най-тежко пострадалите хора вече са били откарани от други линейки, дошли от по-близки болници. С други думи, твърдяното немислимо поведение на протестиращите спрямо линейката никога не се беше случило. Социалните мрежи бяха буквално залети от видеозаписи, показващи при други случаи колко бързо протестиращите отварят коридор за линейките да се движат сред протеста.
4.3. Софийска Градска Прокуратура основава задължителното си „предложение” на чл. 145, ал. 2, т. 5 и т. 6 от Закона за съдебната власт, който определя правомощието на прокуратурата:
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
Очевидно е, че прокуратурата не може да базира подобно задължително „предложение” на тази разпоредба. Прокуратурата не е установила нищо, на първо място, не е изпращала никакви материали на общината, а предметът на „предложението” не е нито за ангажиране на нечия отговорност, нито за налагане на принудителни административни мерки /мерките, предприемани от общината по Закона за събранията, митингите и манифестациите не представляват принудителни административни мерки/.
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
Едва ли е нужно да уточняваме, че цитираната разпоредба,използвана от прокуратурата като правно основание за издаване на „предложението”, е напълно неприложима – няма информация за очаквано извършване на престъпление или нарушение на закона, а изпращането на предложение до друг орган не представлява прилагане на мерки, предвидени от закона.
Въз основа на горното, без съмнение Софийска Градска Прокуратура е излязла извън своите правомощия и е приложила една практически мъртва правна разпоредба, за да издаде акт без правна стойност, адресиран до друг орган, базиран на лъжа, описваща мирните протестиращи като някакви жестоки, безсърдечни и арогантни хулигани.
Горните примери показват, че, въпреки липсата на агресия и използване на директна сила както от страна на протестиращите, така и от страна на властите, протестът се ограничава по всякакви възможни и привидно мирни и законосъобразни начини, като правителството е включило и полицията, и прокуратурата в позорната си жажда за власт.
България вече е търпяла критики и е била осъждана от Европейския Съд по Правата на Човека за нарушаване на чл. 10 и чл. 11 ЕКПЧ по подобен, макар и много по-оспорван, от гледна точка на обществения интерес, повод:
По делото Станков и Обединена Македонска Организация „Илинден” срещу България, в Решение от 29.06.1998 г. /дела № 29221/95 и № 29225/95/, Съдът заяви, че:
Свободата на събранията и правото да се изразяват гледни точки чрез тях, са една от най-важните ценности на демократичното общество. Същността на демокрацията е в нейната способност да разрешава проблемите чрез открит дебат. Мащабни мерки от превантивен характер, целящи да ограничат свободата на събранията и изразяването на мнение, освен в случаите, когато се предизвиква насилие или се отричат демократичните принципи, не служат на демокрацията и дори могат да представляват заплаха за нея. Това е така, независимо колко шокиращи и неприемливи могат да се струват на властите дадени гледни точки или думи и независимо колко нелегитимни може да са отправените искания.
В едно демократично общество, основано на законността, политическите идеи, които са насочени срещу съществуващия ред и чието реализиране се популяризира с мирни средства, трябва да могат да бъдат изразявани по съответния начин, чрез упражняването на правото на събрания и чрез други законни средства.
5. Директен и индиректен натиск върху свободните медии.
Вероятно Ви е известен безпрецедентният акт на вмешателство в работата на независимите медии в България, но ще го очертаем отново, защото опитът на правителството да принуди медиите да представят невярно анти-правителствения протест отново засяга основните ни права – свобода на събранията и право на изразяване на мнение.
5.1. На 26.06.2013 г. Председателят на 42-рото Народно събрание – Михаил Миков, укори българските медии за начина, по който били отразявали протестите и директно ги обвини, че по този начин предизвиквали ескалация на напрежението. По-нататък той „напомни” на журналистите за задължението им да осигурят „спокойно и справедливо отразяване на ситуацията в София и в страната”, очевидно съветвайки ги да неглижират и маргинализират действителния мащаб на протестите, точно както прави правителството, дори и чрез невярната информация за броя на протестиращите, представяна всекидневно от МВР.
5.2. На 27.06.2013 г. лидерът на Атака Волен Сидеров буквално нахлу в сградата на БНТ, придружен от своите охранители и политически поддръжници, за да иска обяснение от ръководството й. Той /членът на парламента, оглавил Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика/ направи следното изявление: “Ще хвърляме камъни, домати и яйца по БНТ, БТВ, Нова телевизия и Канал 3, защото очевидно товя трябва да бъде направено и защото полицията позволява такива хулигански прояви.” Следва да отбележим, че журналист от БНТ беше разкрил под прикритие схемата, по която протестите на „поддръжниците” са организирани чрез наемане на платени хора и че на тези хора им се плаща да провокират мирния протест.
5.3. Откакто БНТ започна да излъчва редовни репортажи на живо от обедните протести около Народното събрание, Народното събрание задължи БНТ да излъчва пряко всички парламентарни сесии, независимо от важността на темите от дневния ред. По този начин БНТ бе поставена в невъзможност да излъчва протестите, които естествено се провеждат по времето, когато Народното събрание има заседания. Това е прецедент: до сега по традиция БНТ излъчваше само петъчния парламентарен контрол. Сега излъчва от сряда до петък – точно когато протестиращите се събират пред парламента. Предложението за тази промяна дойде от парламентарната група на Атака и бе единодушно прието от всички депутати от БСП, ДПС и Атака. За да демонстрираме причината за това „необичайно решение”, по-малко от месец по-рано – на 06.06.2013 г., седмица преди началото на протестите, същото предложение бе направено от същата политическа партия, но бе отхвърлено от депутатите – изложените тогава мотиви на предложението обаче бяха други – да се покаже кои депутати не идват на работа и кой как гласува.
Настоящото правителство лично, чрез решенията на Народното събрание или чрез действията на полиция и прокуратура, се опитва не да осигури обществения ред и законността на протеста. Целта на правителството е да обезоръжи протеста от единственото му оръжие – да демонстрира исканията си по мирен начин, но достатъчно близо до тези, които трябва да го чуят, така че съвестта им да проговори. Претендираните причини, арогантно повтаряни в публичното пространство – да защитят интересите на тези, които не протестират, да гарантират движението и прочие, са лъжливи и лицемерни. В действителност на правителството не му пука, че всяка вечер, в продължение на 34 поредни дни до момента, целият център на столицата и често главни улици и кръстовища са блокирани и че населението на София очевидно страда. Единствените мерки, които правителството предприе, бяха прекомерното ограждане и струпване на огромен брой полицаи около Министерски съвет и Народно събрание – тези мерки в действителност създадоха допълнителни пречки на гражданите /като възпрепятстваха например свободния им достъп до църквата/, но създадоха комфорт и фалшива представа на тези вътре в парламента, които се преструват, че няма никакъв проблем или че той е далеч отвъд бариерите и не ги засяга.
Поради това Ви призоваваме да извършите проверка на гореописаните факти и обстоятелства и да издадете официално становище по следния въпрос: българското правителство и МВР нарушават ли правата на протестиращите, гарантирани от чл. 10 и чл. 11 ЕКПЧ?
Оставаме на Ваше разположение за допълнителни коментари и/или информация.
С уважение,
Александър Красимиров Стоянов
Ася Олегова Манджукова-Стоянова
София, България
