На 21 август, когато се навършват 45 години от поробването на Чехословакия официозът публикува този текст. Явно е, че „теоретичната“ подготовка за връщането на България като част от Руската империя вече започна. В този псевдоанализ призивът за превръщането ни отново в истински руски сателит, а не в прикрит, както е сега, е съвършено очевиден. А по стара традиция официозът в „аналитични“ текстове казва на глас това, което БСП мисли, но още не й стиска да каже на глас.
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
Русия и славянството в ХХI век
Днес у нас битката каква да бъде България продължава - особено ожесточено и сякаш за последно…
21. Август 2013, брой 193, в-к Дума
Емилия Лазарова
Връзките между славянските народи от векове са на основата на общите исторически корени, духовно-нравствените, културните традиции, близките езици, общата кирилица и православие за източните и за голяма част от южните славяни. В определени периоди изключително плодотворни са и икономическите, и всестранните връзки и сътрудничество, които обикновено бележат голям и рязък подем и преобразования за славянските страни и народи.
Всичко това сякаш вече е в незабравимото минало. Защото България от „страна на духа“ в Средновековието (акад. Дмитрий Лихачов) премина през последните 24 години, според определението на съвременния авторитетен учен и общественик Ноам Чомски, в категорията на т.нар. провалени държави
А „провалена държава“ според него е „тази, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие. Може да са налице демократични форми на институции, но те са лишени от съдържание и не функционират“. Опитът да излезем от капана на групата на провалените държави у нас се посреща с бунтове и с разголени гърди (като проява на модерната „креативност“)…
Днес у нас битката каква да бъде България продължава - особено ожесточено и сякаш за последно…
Преди повече от две десетилетия, когато рухваше първото поколение социализъм в Русия и Източна Европа (предимно в славянските страни), Франсис Фукуяма с радост обяви своята теория за „края на историята“ и за „безвъзвратната победа на глобалния либерализъм“. Но през 2012 г. в разгара на глобалната криза и на тоталните сътресения на модерния свят на Запад, Фукуяма направи нови прогнози и заяви, че днес „прекаленият капитализъм е заплаха за демокрацията“, че „съвременната западна система е наистина повредена в някои от основните си начала“, а западният свят е източник на почитта и преклонението към материалното, а с това и на кризата.
Същевременно според руския учен-философ проф. Ал. Дугин в славянските страни поради цялата сложност на процесите „се създаде определен цивилизационен вакуум“.
Днес, в началото на ХХI век, на третото хилядолетие, светът остро се нуждае от нов модел на развитие, от ново възраждане на хуманността, духовността, нравствеността, на истинските - вечните ценности, съхранени от векове за човечеството.
Едното решение на този проблем ни е познато и за него ни предупреждава преди десетилетие световноизвестният руски философ проф. Александър Зиновиев: „Ние имаме богат исторически опит в страданието. Принуждавани сме били от най-могъщите сили да страдаме. Понякога в продължение на столетие. За някои от славянските народи страданието се е превърнало в начин на живот за нашата природа. В резултат на това ние умеем да страдаме с въображение, с талант, с голямо мъжество и търпение (може да се каже професионално). И разбира се, с наслаждение.“
Дълбока и сериозна е темата за съвременното ни страдание през последните две десетилетия, за неговите причини, фактори и измерения.
Другото решение може да се търси в друга посока. И затова е важно да се обърнем към посланията на личности и авторитети, за да се ориентираме и подберем посоката, която може да ни покаже верния път:
- Ф.М. Достоевски (70-те години на ХIХ в., пророческите прозрения за славянството) - „Бъдещето на Европа принадлежи на Русия… Русия трябва да следва своя път и да не повтаря пътя на Европа… Славянството ще каже новата дума в Европа. Славяните ще оплодят с дух и висока нравственост новата европейска история.“
- Проф. Боян Пенев (нач. на ХХ век) - „Бихме ли могли да си представим образа на нашата интелигенция извън руското въздействие? Всъщност руски учители я създават - те насочват първите й стъпки…“
- Проф. Иван Шишманов (нач. на ХХ в.) - „Руската школа ни откри за първи път модерния живот и ни въведе в реда на цивилизованите народи… Но щеше ли нашето развитие да се извърши тъй бързо, ако не бяхме се възползвали от готовата помощ на руския народ, който ни даде на разположение една цяла богато развита литература, а това сближение ни откри цял един нов мир.“
- Акад. Стефан Бобчев (в навечерието на Балканската война) - „Има Русия - има България, няма Русия - няма България.“
- Освалд Шпенглер (след края на Първата световна война) - „Залезът на Запада“ , т.2: „След кризата и упадъка на западната култура и цивилизация, а и на толкова други култури и цивилизации, бъдещето на ХХI век ще бъде на руско-сибирската култура и славянството“, „на християнството на Достоевски принадлежи следващото хилядолетие“. Той е убеден, че Русия дори в епохата на залеза на западната култура ще продължава да е „тайнствен и непостижим свят“. А за западния човек, според Шпенглер, „душата на Русия и славянството е по-далечна и непроницаема дори от душата на древна Гърция и древен Египет.“
- Хенри Кисинджър (края на ХХ век) - „Историята на Русия остави на Европа наследство от романтична носталгия по периодите на сътрудничество… Мнозина в Германия отъждествяват националните катастрофи с изоставянето на завета на Бисмарк - винаги да се държи отворена дипломатическа възможност към Русия; Франция помни спасяването си през две световни войни чрез съюза с Русия. Историческата памет на Британия е… по-малко сантиментална… Историческата памет на всички тези страни се подсилва от натиска на общественото менние, което подтиква правителствата си да действат като посредници между Русия и САЩ.“
- Збигнев Бжежински (през 1997 г.) заявява: „Русия е формирала във всяко отношение държава, която е обречена през следващите години да затъне в хаос, бедност и непрекъснати етнически конфликти.“, като дори той открито разсъждава за разделянето на Русия на части. Но през 2012 г. Бжежински рязко променя възгледите си и в доклад за Центъра за стратегически и международни изследвания на САЩ подчертава, че „Русия е много по-демократична, отколкото твърдят американските медии. А тенденцията за демократизация на Русия ще се усили и задълбочи.“ Нещо повече, през 2012 г. в последната си книга „Стратегическа визия“ Бжежински посочва шест важни сходства на днешните САЩ и на Западния свят със Съветския съюз в края на 80-те години на ХХ век.
Този преглед ни напомня, че днес - в началото на ХХI век, славянският свят се нуждае от нов глобален проект за самия себе си, за своето бъдеще, а и за бъдещето най-малко на Европа. След като изживяваме обсебващия и унищожителен натиск на чуждите ни ценности, модели и проекти, все по-силно се чувства потребността и близостта със славянската духовност и душевност, на нашето светоусещане и общност, нуждата от близката ни руска и въобще славянска култура, общуване и всестранни връзки и сътрудничество. В този смисъл все по-силна е необходимостта от разбуждането на генетичната памет в която можем да открием толкова надеждни ориентири и перспективи.
За съжаление ние, българите, сме станали твърде затворени, неинформирани, а може би и отдадени повече в страданието си, защото днес в Европа, в Русия и преди всичко в средите на интелигенцията се търсят новите пътища, нов глобален съвременен проект за славянството, с който да се постигне всичко това, за което говорят големите и светли имена в историята.
Особено убедителен и перспективен е този за славянството и Източна Европа с център Русия, като един от центровете на ценностна алтернатива на съвременния свят в условията на кризата на цивилизацията на Запада. В условията на икономическата и на всестранната криза, обхванала Европа и западната цивилизация и при нарастващото разочарование от западните институции и ценности, подкрепата на този вектор и търсенето на алтернативи на сегашния път, по който вървим ние и Европа, ще се увеличава.
Доминиращо е мнението, че доизграждането на основните геополитически оси, ориентирани към Русия в славянския свят в началото на ХХI в. отчитат наличието на редица нови фактори и тенденции в Европа и в света.
И това съвсем не е някаква нереална, утопична идея, а нещо, от което се нуждаем ние - славянството и цялото човечеството, за един хуманен, хармоничен, устойчив, справедлив и социално устроен свят.
*Уводът-коментар и заглавието са на Емил Коен, публикувани във фейсбук като коментар за публикацията на в-к Дума
