Автор: Юрий Йорданов
Последните дни са дни без аналог в историята ни. Ролите на манежа на българската политика взеха да летят като топки от волейболен мач. Под шапитото на това странно състезание със страха от истината не остана герой без страх от топката, заради която е на сцената.
„Прогресивните“ сили обвиняват в изостаналост Протеста и Студентите от Университетите, сваляйки маските си на герои от Хелоуин празника, които си бяха наредили преди близо 140 дни, щурмувайки и превземайки властта.
Судентите от университета са атакувани от пратеници на „прогресивните“ сили, като във възстановка на девето-септемврииския преврат, сам по себе си възстановка на преврата, превзел Зимния дворец преди близо век.
В дните, в които събитията се напреварват да бъдат все по-крещящи и надвикващи се, скороста на реакциите на политическите играчи е все повече ниска или абсурдна като смисъл, неспособна да реагира и да отработи идващото от средата.
Да „обговориш“ сложните си лупинги, за които и най-добрите състезатели от цирка се готваят години, и да си на манежа най-добър само с едно гласуване - това е „талант“. Не за всеки.
„Лошото“ на политиката е, че освен „изкуство на възможното“ е и изкуство на изговарянето и разбирането от страна на „публиката“.
Тук и сега нито публиката случи на разумни актьори, нито актьорите на сговорчива публика. Под шапитото на цирка се случват „номера“ от „висша класа“, но никой не ги акламира с очакваните традиционно нестихващи ръкопляскания „тройният аксел“ и гълтането на 20 змии за секунда. Ходенето по въже над „страшни“ пластмасови лъвове не „лови“ публиката и „съспенсът“ липсва.
Следващият номер - ваденето на знии и гущери от устите на актьорите и замерянето с тях на другите актьори, миткащи се по сцената, обърква и прави нервна публиката на Цирка „Балкански Парламент - версия БГ’2013″.
Публиката, припозналата себе си в дресурата на животни, танцуващи бодро под звуците на оркестъра (за които е платила тя самата), „подивя“.
Номерът с огнедишащия змей, в който винаги бе „набутван“ врагът, остаря - на мястото на клоуна в представлението влезе публиката.
Клоунът, който бе конферансие на истината и символ на доброто, си тръгна от цирка. Клоунът и истината се изпокараха - „поумнялата“ публика си иска истината без помощта на човека с червения нос и шарените гащи.
Представленията свършват. Маските падат. Всички са погнусени от себе си и от другите.
Последният музикант от опърпания си ъгъл под шапката на шапитото свири : Туш!
Да заповяда публиката!
* Текстът е публикуван на Facebook-профила на автора.
