В последните часове едно видео на полицаи от Ню Йорк, които разпръскват протестиращи на Уолстрийт, обикаля из социалните мрежи. Сравнението с действията на родните полицаи от вторник вечер е неминуемо, затова ви предлагаме един сравнителен юридически анализ на двете видеа. Автор на текста е адв. Милен Шопов*
Ще се опитам да открия стоте милиона разлики:
- дори върху връхното си облекло, което не е униформа в същинския смисъл на понятието, редовият полицай не е „пропуснал“ да постави личния си знак (значката). За наличието му върху униформеното облекло на ВСИЧКИ останали полицейски служители е излишно да споменавам;
- макар че част от протестиращите бяха закрили лицата си, нито един от полицаите не беше направил същото;
- щитове няма. Няма и как да има. Респектирането се случва - и то без всякакви помощни средства, дори и в ситуация „един на един“ (при нас се стремят всичко да става при 5-10 на един в полза на защитниците на обществения ред; иначе те просто не излизат от фортификациите си);
- комуникацията не спира, сравнително цивилизована е, включително по отношение на медиите. Обръщението е: „sir“, а не „Аве, ей! Ш’ти…“;
- полицията се придвижва с мотопеди. Това тук трудно ще се случи, главно поради простата причина, че подобен вид превозни средства са невъзможни за приложение спрямо над 120-килограмовите (без снаряжението) „младежи“ от предназначената за бързо и адекватно реагиране група „Сигма“. А и при нас моторът е част от респектирането. Вероятно поради липсата на респект към личността им поначало, което изцяло самостоятелно са си извоювали в течение на годините;
- на първата линия са както редовите полицаи, така и „сержантите“, „лейтенантите“ и „капитаните“ (тези понятия там означават нещо съвсем различно от тук и действително са изпълнени със съдържание; при нас се постигна на практика рекомунизация на длъжностите, а и на инсигниите - външен израз на липсата на каквото и да е положително развитие; дори напротив - белег е за ретроградност и за фалш). Да не пропусна да добавя и detectives, които са навсякъде, където колегите им имат нужда от тях, като обаче остават разпознаваеми. При нас се наблюдават внедрени в протеста оперативни работници от всякакви столични РУП-ове, ходещи и слухтящи сред хората подобно на представители на един иначе миловиден вид бозайници. Дано поне да помнят качествено. И в срок;
- задържането на хората става с гъвкави „белезници“. Да не обяснявам разликата;
- задържаният (в общия случай) не се отвежда към специализирания автомобил с принудително навряна от полицаите глава в г…за;
- изключение правят заснетите случаи на прилагане на физическа сила с висок интензитет, надлежно обяснени обаче от полицейските служители на място с простата дума: „resisted“, имайки предвид „arrest“. Тоест, незнайно защо, полицаите в Ню Йорк изглежда знаят кога следва да се прилагат по-интензивните методики;
- диалогът не престава с простото прочистване на района, а напротив - става съдържателен;
- накрая, ако сте обърнали внимание на финалните кадри, заснети отблизо, нюйоркският лейтенант носи и табелка с фамилното си име, поставена най-отпред (под значката му).
Feel free to speak up.
* Авторът е юрист, текстът е публикуван като негов статус във Facebook. Заглавието е на редакцията
