Автор: Елиана Мих.
Вчера за 1 час по обяд събрах 25 подписа в подкрепа на колегите в ауд. 272. Това не е толкова малко за ЦИЕК (който не знае, това е сградата, където се провеждат лекциите на източните филологии към Факултета по класически и нови филологии), тъй като принципно не сме много хора. За този един час видях ентусиазирани хора, които само при думата „окупация“ хващаха химикала и се подписваха. Имаше и такива, които не бяха сигурни, че подкрепят каузата и се въздържаха. „Против“ срещнах само 2-3 души, но те дори не благоволиха да ми обяснят защо.
Най-много обаче ме озадачиха и разтревожиха студентите, които за първи път чуваха, че това се случва; не бяха сигурни какво общо имат Конституционният съд, Делян Пеевски и Народното събрание; гледаха ме с недоверие и ме питаха „Към коя организация сте?“ чух и отговори като: „Подкрепям, но не искам после някой да използва името ми, за да ми прецака бъдещето.“
Други пък бяха убеждавани от преподаватели, че не е това начинът за промяна.
Да, трябва всички да сме по-добри, за да изискваме по-добро. Работата е там, че претенции няма - иска се нормалност. И как да станем всички по-добри като половината колеги, които спрях нямаха идея какво се случва в държавата ни? (апатията не води към нищо добро!) Безспорно е важно „да си четеш уроците„, но не е ли по-важно да се бориш за общество, където прочетените уроци и изобщо информираността са значими и ценени?
Всъщност тези хора, които не знаеха какво става и ме гледаха с недоверие ме накараха да заговоря, защото явно се бях заблудила, че всеки има мнение. Не, много студенти нямат мнение, не се замислят и не се интересуват. Могат да изчетат всички учебници, да завършат с отличен, но това не ги прави мислещи същества.
Аз също не съм била в 272. Още. И дори се чувствах малко виновно, че вътрешно и аз не бях 100% убедена, че знам какво искам от колегите си. След този 1 час и нещо, в който разговарях с тях, обсъждахме декларацията на окупиращите студенти и пр., съм убедена, че окупацията е важна поради една основна причина и че не ми е необходимо да бъда там лично за да се убедя: младите хора (и не само) имат нужда вниманието им да бъде привлечено към обществените проблеми; поколението ни има нужда да бъде убедено, че колективните цели са също толкова важни колкото индивидуалните; има спешна, спешна нужда от действия, които да изкоренят това горчиво недоверие и да променят нагласите на хората. Защото, който още не го е разбрал, бъдещето е в ръцете на сегашните студенти. А по мои скромни наблюдения повече от половината от тях не са се и замисляли, че сегашните действия ще се отразят в бъдещето - общото и личното.
И утре ще събирам подписи и ще разговарям с колегите. Който все още не е разбрал - Ранобудните студенти от 272 (а вече и във ФМИ и ФЖМК) не просто превземат разни зали и пространства, те превземат вниманието и мисълта, за да ги насочат в правилната посока.
Посока „активно настояще -> пълноценно бъдеще“!
Текстът е публикуван първоначално като статус във фейсбук профила на автора.
