Автор: Даниел Смилов

Обявяването на оставката на кабинета „Орешарски“ и датата за нови избори е въпрос на дни. За своята годишнина гражданският протест, избухнал през лятото на 2013 г., ще е постигнал основната си цел. Без съмнение протестът е главната причина за тази оставка:

- той дефинира проблемите на корпоративна зависимост, разкрити от назначаването на г-н Пеевски за шеф на ДАНС;
- той делегитимира управлението, което не можа по смислен начин да се дистанцира от корпоративната група около г-дата Пеевски и Василев;
- той създаде трайни нагласи за неизбежни предсрочни избори и оставка;
- той показа и на европейските, и международните партньори на България слабостта на това правителство, зависимостите му, ролята на Атака;
- настроенията, които протестът създаде, доведоха и до изборния крах на БСП през май.

Това, че конкретният повод за падането на правителството е неразбирателство в коалицията, не отменя изброеното по-горе. Напротив, без постиженията на протеста, тези неразбирателства лесно щяха да бъдат заметени под килима и преодолени. Сега това не е възможно.
Място за какъвто и да е триумфализъм, разбира, се няма. Всички знаеха, че оставката е необходимо, но не достатъчно условие за позитивни промени. Остава много да се свърши, гражданският натиск трябва да продължи, за да може ефектът върху политическата система да е положителен.

Кои са ключовите приоритети:

1. Свидетели сме на мимикрия на определени политически субекти, които носят сериозна вина за създадените проблеми. ДПС – без сериозна вътрешна реформа и с г-н Пеевски за баласт - просто иска да смени коалиционния партньор с ГЕРБ, който в момента е във възход. Такава смяна на конете не бива да се допуска – тя е толкова безпринципна, колкото и настоящото статукво;
2. ГЕРБ не е доказал, че е независим от кръга Пеевски. Борисов все още не е дори критикувал корпоративната срастналост на ДПС с определени фирми, по никакъв начин не се е дистанцирал от подобни практики. Достатъчно автономен ли е Борисов, за да направи това - не знам. Но той го дължи на около милион избиратели, които продължават да гласуват за ГЕРБ. Най-вече ТЕ, но и останалите българи, трябва да засилят натиска върху ръководството на ГЕРБ да се реформира, да заеме позиция по тези въпроси. Като начало, трябва да е ясно, че една бърза следизборна коалиция ГЕРБ–ДПС просто ще възроди порочно партньорство от типа Пеевски-Цветанов, което характеризираше по-голямата част от предишния мандат на ГЕРБ. И ГЕРБ и ДПС трябва да дадат много, ама много сериозни гаранции, че нещо подобно няма да се случи. Дотогава да забравят за коалиция – тя би била нелегетимна;
3. Третият елемент от триадата – г-н Василев – явно в момента е в конфликт с бившите си партньори Пеевски и Борисов. За какво е този конфликт и дали е истински или фасаден не е публично известно, но не е и особено интересно. Важното е, че със собствен политически субект – ББЦ – той се опитва да усложни управленското уравнение и да направи така, че без него да не може да се състави следващ кабинет. Каквито и качества да има г-н Василев, такова директно корпоративно участие в управлението в една нормална демокрация е недопустимо. В този смисъл, трябва да е ясно, че заигравания с ББЦ са предателство на гражданските цели на протеста.

Накратко, основната борба сега е за формата на бъдещо управление. БСП ще понесе негативите за проваления мандат на Орешарски на идващите избори, но и останалите виновници не трябва да бъдат награждавани. Това особено важи за ДПС, както и за новия кандидат медиатор – ББЦ. Натискът за реформи върху ГЕРБ, както и за въздържане от възстановяване на старата любов с Пеевски-ДПС е другото ключово предизвикателство.

Опитът на миналата година е безценен. Вече има гражданска общност, способна и на рефлексия, и на смислена реакция. Тази общност доказа, че може да е ефективна – всъщност много ефективна – колкото и децентрализирана, разногласна и неорганизирана да изглежда. Успехът на тази общност е далеч от гарантиран, но пък не е невъзможен. Keep walking!

Източник: Профилът на Даниел Смилов във Фейсбук

Коментари

коментарa