Автор: Юрий Йорданов
Сигурно сте гледали научно-популярни филми за живота на хищниците в саваната и джунглата и винаги сте се впечатлявали от реда, йерархията и рационалността на тяхната жестокост. И сте виждали реда, който Майката-Природа и Господ са въдворили в инстинктите им.
В джунглата и саваната няма конституции, няма министерски съвети и правителства, парламенти и народни събрания - там има само инстинкти - могъщи проявления на законите на Природата, които са се „родили“ и установили от милиони години.
В светът на човеците, от както свят светува, има борба за ред и за разумност. Цялата човешка история е битка за ред, правила и хуманност, които да избегнат „жестокостта“ на природата. И все не успяваме - и много често мечтаната хуманност изчезва, срива се и пак „потъваме“ в законите на Природата - логични, вечни и жестоки по мерките на хуманизма.
Единствената вечна, несменена и трайна „корекция“ на животинското и инстинктите у нас идва от Религията - без разлика на вероизповедание. Божите заповеди са оня вечен опит да „повдигнат“ Човека от Животното, който 2000 години прави постоянния „опит“ да ни помогне през прости принципи да бъдем Хора - разбиращи другия, обичащи, даващи, получващи само заслуженото.
Божите заповеди са написаните проявления на оная Хуманност, заради която Животът ни на човеци има смисъл и стойност, надхвърляща биологията на телата ни. Твърде близка според днешната наука с тези на висшите бозайници, с които сме биологични роднини. Без съмнение, доказано.
Животът, който Светът живее днес е странно „смесица“ на една битка между животното и инстинктите му в нас и Човека и човечното, съчувставащото в нас.
Сред „джунглата на технологиите“, сред океана от материализирани „победи“ и „триумфи“ над Природата, малкият и велик Човек остава същият - объркан, трескав в своите вечни борби да разбере кой е той всъщност - търсейки себе си между алчността и нищетата. Между това да еластва над себеподобните и да оживява при „най-ниското“ - инстинктите да го има просто на тази Земя.
След стотици хиляди години живот на човеците в организирани групи мъчително Духът на Човека е единственият „пораснал“ белег на нашето развитие и еволюция.
Разказвам всичко това, защото днес ние трудно разбираме как стана така, че в 21-ви век един цивилизована по стандартите на съвременния свят народ и страна. Земя с организирана история на човеците по нея от повече от 13 века може да бъде в положение да си задава въпроси за базовото Човешко.
Това да бъде спорно, да се убежваме е неша, за които животните „са се разбрали“. И една група от Българите да онемяваме от абсурдния разговор за елементарното Човешко.
Няма да спомена имената на „животните“, които ни връщат при „техните“ правила и ужаса на проявленията им, но е явно едно - деградацията на остатъците от „най-хуманният“ и „най-човечен“ ред между хората, наречен комунизъм е ужасяваща илюстрация на всичко, което и животните не правят, водени от своите инстинкти.
Посткомунизмът на днешна България е един бунт на миналото, за да превземе днешното. Посткомумизмът на днешните социалисти (бивши комунисти) е битка на връщането на една стара земя към дивашкаите времена.
Независимо от опаковката на думите - Посткомунизмът (ни) днес е по същество война на Инстинктите срещу Хуманността ни!
Всичко това, което става в България днес е проявление на един единствен процес - Да бъдат канибализирани, обездушени и сринати в морала им Българите!
Ние трябва да спрем това разрушение на Българите и Ценностите ни!
България няма право да бъде върната в света на Инстинктите и примитивното в 21-ви век!
Обичащите искрено родината си Българи трябва да се обединят срещу Съюза на примитивните сили, дърпащи ни с чужда помощ към тъмните периода на Човешката История!
Тъжно е, но трябва да си признаем, но днес разговорът в обществото ни „А сега накъде?“ е за много прости „неща“.
Към Диващината и инстинктите или към Хуманноста и Ценностите. Този разговор не е разговор за идеологии. Личните антипатии между разумните хора нямат никакво значение за Голямата, великата кауза България. България - „не на три морета“, а днешната ни България! Не на Българите с изкривени и мразещи лица, а на Българите, осъзнали, че в 21-ви век, в Европа и света ценностите и демокрацията са единствените „оръжия на успеха“, не омразата и войната!
Това е разговор на днешна България за смисъла на Човешкото в Живота ни. Нашият живот. За разликата между Инстинктите и Хуманността!
И животът на нашата, точно нашата България утре!
Събудете се, Сестри и Братя!
*Текстът е публикуван първо във Facebook профила на автора
