Автор: Юрий Йорданов*
Няма друг разказ за Българската политическа „технология“ освен Алековия „Бай Ганю прави избори“. Няма машина на времето, която да е толкова добра в това да пренася по толкова съвършено точен начин нравите ни, и ние, наследниците на онези Българи, да сме толкова само-разпознаващи се в разказаното. Няма!
Има една разлика - Алеко говори за Идеали! Ние, днешните българи, говорим за Ценности! Има разлика! Огромна - между трафаретното и декларативно днес и „старомодното вчерашно“ Алеково слово се е намъкнала цивилизацията, и ний загубени в тази разлика! Полу-модерни, не уцелили целите си и неразбрали се! Щастливци без щастие!
Потънали в размислите на неосъзнатото модерно, „прегърнали“ го през Договор за Присъединяване, а не за идеали и ценностно принадлежание!
Съжалявам за дългите откъси от Алековия разказ. Но пред таланта на великия Щастливец трябва да се смълчим! Него, Алеко няма кой да го дописва.
Това е Алеко, Щастливеца, „Бай Ганю прави избори“:
Г. г. Избиратели,
Представена ви е вече от няколко граждани една листа с имената на Никола Търновалията, Лулчо Докторов и Иваница Граматиков, лица не от Нашата среда, лица чужди за Нас, които нямат и не могат да имат Нашето доверие. Може би ще се явят и други, които да ви убеждават да гласувате за техни кандидати. Съветваме ви, г. г. избиратели, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните ласкания, и не вярвайте на разни пръскани от тях слухове и измислици за някакви си окръжни телеграми и прочее. Никола Търновалията е родом от гр. Търново и затова той от инат за бълхата изгаря юргана. Лулчо Докторов е цял-целеничък Задунайская Губерния, а Иваница Граматиков никой не го познава и nota bene, той е руски възпитаник, следователно предател на нашето мило Отечество.Г. г. Избиратели,
Ний сме убедени, че горните лица, т. е. долните:
Ганю Балкански,
Филю Гочоолу,
Танас Дочоолу,
които имат пълна преданост и коленопреклонна вярност към ПРЕСТОЛА И ДИНАСТИЯТА НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО ЛЮБИМИЙ НИ КНЯЗ ФЕРДИНАНД I-Й и които вярно ще поддържат днешното ни патриотическо правителство воглаве със сегашния президент-министър, ще спечелят вашето доверие.“
Това е Алеко Константинов, а тук е България, 2013!
Сигурно не се сепвате от ставащото сега. Сигурно сте калени, обръгнали и хладнокръвни. Просто сме „опитни“ демократи със свити устни. Просто сме Българи, живеещи в XXI век.
Драмата на напусналия ГЕРБ депутат е партийна. Сълзливата драма на момъка с интересно лице е негова - осветена бе интересна антропология. Драмата е парламентарна. Драмата е драматична са крехкото и невярно обществено равновесие, „заснето“ в днешния парламент.
Но историята е преди всичко символна, метафорична и трагична за Българските нрави днес.
Свищовската „история“ е историята на днешна България. Свищов днес е цяла България днес. Свищов на Алеко и неговият Бай Ганю са България през 2013.
Не казвам нищо ново - не съм откривател! Нямам претенции над фактите с характер на очевидност! Смешно е!
Жалко е!
„Пушката на Чехов“ гръмна в Свищов! Заложена от Бай Ганю в града на Алеко! Бай Ганю е жив и здрав!
Помним с умиление разказите на безсмъртния Алеко за това как се правят избори в Бтлгария! Смяли сме се от сърце. Домилявало ни е за онази България, защото сме й съчувствали наивно. Минал е повече от век - наивният и наш детски смях се превръща в презрение към нас самите. Към нашето безсилие и тих гняв, за който Бай Ганю нехае, надживявайки всички ни и най-вече своя „баща“, застреляният от него Алеко Константинов!
Финалът на Алековия разказ - това е присъдата ни! „Бай Ганьо прави избори“, годината е 1895!
„Писмото до Граматиков., за което по-горе споменахме, се свършваше с тези думи: „А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй „практичен“ и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!…“
Свищовският случай не е ГЕРБ, не е Свищов! Случаят е България!
Годината няма значение, очевидно! И тъжно вярно.
Да замълчим!
Свещите са духнати! Изборите идат!
Шапки долу!
* Текстът е публикуван първо на facebook-профила на автора.
