Заставам с името си и професионалната си биография зад тази статия, защото това е едно от основните обвинения към протестиращите – безименни и незнаещи какво предлагат. Няма да се спирам на цялата си автобиография, но считам, че имам право да изкажа професионално своите доводи за сегашната ситуация с Бюджета, най-малкото защото имам над 30 специализирани статии, публикувана книга, и години съм консултирал компании със стотици и дори милиарди евро оборот в Германия, САЩ, Бразилия, Китай, Украйна, Чехия, Сърбия, Румъния и много други.
За да избегна критиката, че ако критикувам бюджета, подкрепям Дянков, ще кажа, че в своя статия още от 26.11.2012 г. съм си казал мнението за политиката и личността на г-н Дянков - „Какво тогава не разбира Financial Times и защо дори финансовият министър на Гърция е пред него?! Защо фигурират финансовите министри на държави с огромни финансови проблеми като Ирландия, Португалия и Испания, а „Отличник Дянков“ - не… В такава класация обикновено се оценява приносът за направени подобрения в ситуацията на страната. За постигане на напредък в съответната област. Нека помислим реално какъв принос има министър Дянков. Неговата позиция, мото, верую и мислене е много елементарно. Елементарно от гледна точка на финансовите инструменти и управленски техники, които ползва, за да се подобри финансовото положение на страната. Защо казвам това? Ако се замисли човек какво се върши от финансовото министерство, ще остане учуден, че единствено се потискат разходи. Тук говорим не за оптимизиране и по-добро управление на разходната част на бюджета, а за простичко рязане от наличната и прословута постна пица. Вдига се контролът върху приходите, но не се търсят, освен вдигане на данъците, нови такива. Не се търси стимулиране на растежа. Едва наскоро се търси повишаване на доходите и решаване на проблемите, предизвикани от безработицата. Не се търси връщане на доверието и сигурността сред потребителите. Хората спестяват, което е хубаво. Но това означава, че не вярват, че ще могат дългосрочно да повишат своя стандарт.”
Сега бих искал да „хвана бика за рогата”. Проблемът не е дали да се взиме 1 милиард лева заем. Проблемът е ЗАЩО се взима! Друг съществен въпрос е КОЙ го взима! И не на последно място КАК се взима решението за този заем! Именно тези въпроси не си задават сегашните управляващи. А щом не си ги задават, тогава няма и как да отговорят на тях. А обществото има нужда от отговори на тези въпроси. Тук „сакралните” 1 милион гласоподаватели не помагат. Не помагат, защото това са парите на над 3 милиона юридически и физически лица – данъкоплатци. Не помагат, защото това е поемане на задълженията по този заем не от 1 милион гласоподаватели, а от 8 милиона граждани. Тук категории като „гражданско общество”, „протестиращи”, бедни, богати, баба Паца, Нане или пък Вуте, нямат значение. Говорим чисто професионално. Говорим за това откъде идват парите в Бюджета, за какво да се разходват и за правото да се разпределят тези пари.
Но да започнем поред. Първото, на което искам да се спра, е прозрачността, защото по-горе посочените въпроси касаят накратко именно това. Взех данните от файла за отчета за изпълнението на бюджета за месец март 2013 (първо тримесечие). Въпреки че трябваше да се изготви от служебното правителство в края на април – беше публикувано навреме. Днес четем как едва ли не г-н Йордан Цонев „сакрално” и „на ухо” съобщава, че данните за полугодието са катастрофални, без те да са официално публикувани и достъпни за широката общност. С други думи - ПРОЗРАЧНИ. Днес ще се гласува и после както е казал народът: „Умрял кон не рита”. Защо не, след като се видят отчетите, след като се обсъдят, тогава да се гласува? И не само това, но тази дискусия да е и препратка и подготовка на Бюджет 2014 г.
По същия начин сега беше наложено намаление на тока, без да се спре на препоръките на международните институции, без да са публикувани отчетите на Българския енергиен холдинг и Националната електрическа компания. Казва се „НЕК е пред фалит” или пък се цитират някакви задължения. Но това не е сериозен икономически анализ. Това не е професионално. Това е просто политиканстване, а не експертен разговор. Или пък може би експертните разговори се правят в някоя заседателна зала, между някакви хора, върху някакви данни… знам ли? Във всеки случай – това не е прозрачно.
Следващият съществен момент е липсата на всякаква логика при формирането на отчета. Какво имам предвид. Бюджетът е инструментът, ако щете паричният израз, на програмата за реформи на дадена държава или най-общо казано на икономически субект. Ние нямаме все още ясна програма за управление, но искаме да направим промени в бюджета. Лично на мен това ми напомня на израза „и я не знам как е, ама и така не е”. Нещо повече – говори се за гъвкавост на бюджета, а не се говори за целите, които ще се постигнат. С други думи – какво ще промени актуализираният бюджет? Какви показатели и до кога ще бъдат подобрени? Чрез кои лостове това ще стане?
Нека го кажем и по друг начин. В свой анализ за състоянието на държавата се опитах да отговоря на това доколко е катастрофално положението в страната. Без да се спирам в пълнота, защото дори и това кратко есе е 25 страници, разглеждаме състоянието в три пласта – „макроикономически”, „микроикономически” и „семеен/личен”. Оценката ни за първия е, че е в отлично положение, вторият и третият са в лошо състояние. Но какво прави новият бюджет? Влошава първия – макроикономическият, а не подобрява с нищо втория и третия. Или най-малкото не показва как.
Накрая искам да се спра на още един друг проблем, който рядко е приеман за икономически – доверието. А не трябва да е така, защото например индекса за потребителското доверие е много съществен икономически индикатор. В този ред на мисли нека обясним, че след назначаването на толкова много меко казано спорни експерти, доверието в компетентността и експертноста на това правителство се срина. Господата управляващи в силен напън да си възвърнат доверието, минимум пред тези прословути 1 милион избиратели, правят всякакви промени в закони и икономически политики, за да докажат че защитават интересите им и да имат основание на следващите избори да размахват знамето на своята „социалност”.
Само че допускат една съществена грешка – бюджетът защитава и урежда ангажимента на държавата също така и към три милиона данъкоплатци и осем милиона граждани.
